/КРОСС/ Учени от САЩ и Дания доказаха, че рискът от психични заболявания зависи от качеството на въздуха, а китайски учени - че към това се прибавят и температурните колебания. Това подкрепя хипотезата, че все повече хора по света страдат от психични разстройства и неврологични заболявания, в това число и заради околната среда. За най-новите резултати от проучванията в тази област разказва РИА Новости.

Невротоксини във въздуха

През последните две десетилетия се наблюдава рязко увеличение на броя на психичните разстройства и по-специално на аутизма. Това е много притеснително и в същото време изисква обяснение.

Отчасти епидемията от психични заболявания се приписва на по-добрата диагностика и на по-големия достъп на населението до лекарства. Но основно усилията са фокусирани върху търсенето на наследствени причини. Открити са много генетични групи, мутациите в които значително увеличават риска от психични заболявания. Дългосрочните наблюдения на близнаците обаче не позволяват напълно да се отпише възникването и развитието на тези състояния по вина на генетиката. Учените са склонни да заключат, че тук играе роля сложна комбинация от наследствени, социални и екологични фактори.

Учените отдавна отбелязват, че в големите градове делът на хората с психични разстройства е по-висок, отколкото в селските райони. Това обръща вниманието към качеството на въздуха.

Например, през 2013 г. американски учени анализираха данни за повече от 7 000 деца, родени с разстройство в аутистичния спектър при жени, които по време на бременност са живеели в Лос Анджелис. Специалистите картографираха данните от наблюдението на въздуха и адресите на живеене. Оказа се, че замърсяването с озон и токсични частици под 2,5 микрометра увеличава риска от аутизъм с 12-15%. С 9% се увеличава риска при замърсяване с оксиди и диоксиди на азота.

До 2014 г. бяха публикувани шест резултата от контролирани проучвания, които разкриха връзка между аутизма и качеството на градския въздух. Но какъв е механизмът й? Възможно обяснение дава работата на учени от Медицинското училище към Университета „Рочестър" (САЩ). Те поставяли гризачи всеки ден през първите две седмици и месеци от живота им в стая, изпълнена със същия замърсен въздух, както и в пиковете часове на средни по големина градски улици. Тогава те изследвали мозъка им и установили, че всички участници в експеримента показват признаци на възпаление, а страничните вентрикули са увеличени три пъти в сравнение с нормата; белите кръвни телца не са се развили достатъчно при тях. В нервната тъкан нивото на глутаматния невротрансмитер е било повишено. Такива промени са характерни за хората с аутизъм и шизофрения.

Авторите на работата смятат, че колкото по-малки са частиците замърсители във въздуха, особено въглеродните емисии от изгаряне на гориво и износване на гумите, толкова повече са шансовете да проникнат в мозъка през дихателните пътища. И тогава имунната система действа срещу тях, причинявайки възпаление. С течение на времето то става хронично и уврежда централната нервна система.

Замърсяване на въздуха от азотен диоксид и микрочастици в Лондон през 2007 г., регистрирано на карта, съставена от учени от Института по психиатрия и от клиники във Великобритания и САЩ, е увеличило риска от психични проблеми при 18-годишните, прекарали първите години от живота си в най-замърсените райони на града.

По-високи рискове в градовете

В Китай проблемът с качеството на въздуха е особено остър. Едно от най-новите проучвания е публикувано от учени от Пекинския университет и университета Цинхуа. Те наблюдавали около 20 000 жители на 25 провинции в цялата страна. Хората били помолени да оценят душевното си благосъстояние от 2010 до 2014 г .: учените се интересували от честотата на депресиите, нервността, разочарованието.

Оказало се, че повече от всичко психичното здраве зависи от смога, където има много ултрафини частици-токсини (с размер под 2,5 микрометра) и колебанията в дневната температура.

И накрая, мащабно проучване за установяване на връзката между екологията и психичните заболявания е представено в края на август от учени от Чикагския университет (САЩ) и Орхуския университет (Дания). Те се позовават на данни за 151 милиона застрахователни претенции в САЩ от 2003 до 2013 г. и 1,4 милиона пациенти, родени в Дания от 1979 до 2022 г. и живеещи там през първите десет години от живота си.

За да завършат картината в Съединените щати, учените са взели предвид и приноса на социални фактори, като достъп до здравно осигуряване, доходи, гъстота на населението и произход (наследственост) - били ли са предците от Европа или Африка или са коренни американци.

Най-високият риск от развитие на голяма депресия се наблюдава сред имигрантите от Европа. Шизофренията и епилепсията са по-често срещани при афроамериканците. Рискът от биполярно разстройство нараства с 27% в райони с лошо качество на въздуха в сравнение със средното за страната. Лошото качество на живот в страната увеличава риска от разстройство на личността с 19,2%.

Резултатите за Дания са следните: хората, израснали в райони на страната с най-замърсен въздух, имат с 162% по-висок риск от разстройство на личността, 148% от шизофрения и 29,4% от биполярно разстройство. И въпреки че е невъзможно тези резултати директно да се сравнят с американските, тенденцията е забележима.

Проблемът е също, че все още не е възможно да се докаже причинно-следствената връзка между замърсяването на въздуха и психичните разстройства: твърде много други вредни фактори и стрес обкръжават градските жители. Що се отнася до механизма на такава връзка, авторите на изследването дават три хипотези, които в крайна сметка се свеждат до - окислителен стрес в мозъчните клетки и в резултат на това тяхното увреждане, смърт и оттам увреждане на генетичния материал. /