/КРОСС/ На 30 септември 1791 г. във Виена за пръв път е поставена последната опера на Волфганг Амадеус Моцарт - "Вълшебната флейта".

Либретото е на Емануел Шиканедер, а операта е в популярната за края на XVIII век форма "зингшпил", включваща едновременно пеене и словесен диалог.

Самият Шиканедер играе ролята на Папагено, а Кралицата е изпълнявана от бълдъзата на Моцарт Йозефа Хофер.

Операта не печели ведната популярност, но благодарение на бизнес нюха на Шиканедер постепенно набира скорост.

През ноември 1792 г. операта е изпълнена за 100-тен път, но Моцарт не може да се радва на успеха, тъй като е починал само пет седмици след премиерата й на 5 декември 1791 г.

"Вълшебната флейта", която днес е сред най-поставяните опери на световната сцена, е популярна и поради закодираните в нея масонски послания.

И Шиканадер, и Моцарт са били масони, а в политическия климат в края на XVIII век на масонството не се е гледало с добро око. Император Йозеф II започва да преследва масоните от началото на 90-те години, а през 1794 г. то дори е забранено на територията на Австрия.

Главен източник за масонските елементи във "Вълшебната флейта" е романът "Сет" на Жан Терасон, публикуван през 1731 г.,действието в който се развива в древен Египет, предполагаемата основа на масонските ритуали.

Именно от него Шиканедер е заимствал идеи и символи като двамата стражи, трите дами, змията и проверките с огън и вода.

Моцарт от своя страна още преди "Вълшебната флейта" е създал няколко творби за употреба от масонските ложи, с ясен стремеж да демонстрира отдадеността на масоните на идеи като братство, разум, истина и просвещение.

В операта изобилства масонското число 3 освен трите дами присъстват и трите храмови врати ("Мъдрост", "Разум" и "Природа"), както и трите духа, които възпират Папагено и Памина от самоубийство. Като цяло темата на операта е базирана върху масонския идеал за преминаване през ритуалите по инициация от духовната тъмнина към светлината.