/КРОСС/  "Надяваме се Европейският съюз да запази водещата си роля в областта на науката. Важно е да има политики, които да стимулират подобно развитие. В общоевропейски мащаб има "изтичане на мозъци". Не наука за науката, а наука за иновации - към това трябва да се стремим", това мнение изрази Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"В рамките на изслушването на Мария Габриел в Европейския парламент се акцентира точно върху различните програми за насърчаване на науката в Европа. Говореше се и за бюджети, инвестиции. Следва програмата "Хоризонт Европа" да получи адекватно финансиране", подчерта Стойчев.

Кирил Петков, създател на Центъра за приложни изследвания и иновации към Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, обясни, че изследвания и иновации са две съвсем различни по същността си понятия.

"Изследването представлява научната част, а иновацията е неговото внедряване на пазара. Изследванията трябва да имат свобода, база, финансиране и обновяване на инфраструктурата. Въпросът е как тези изследвания да са приложими, за да формират повече заетост, и как финансиранията да не са само от държавни бюджети, а и от бизнеса".

"Една добра метрика за инвестиция е колко е ефективно финансирането от частния сектор и от бюджета на ЕС", посочи още Кирил Петков.

"Само от стипендии няма да успеем да върнем топ учените си обратно. Ако в комбинация с това им дадем посока на взаимодействие в частния сектор, ще успеем".

Според Кирил Петков Европа е водеща в чистата наука, но не и в иновациите.

"Самите учени трябва да финансират 70% от бюджета си през работа с индустрията.  Проблемът на този тип стратегия е , че тя може да доведе до изоставане на фундаметалната наука. Харвард, например, задължава учените да имат няколко публикации в топ журнали и едновременно с това да се кофинансират от частния сектор".

"В Европа имаме университети, които са добре финансирани или и да не са не се очаква да търсят средства от частния сектор и те стават нещо като манастири", обясни Кирил Петков. Според него обаче учените трябва да си сътрудничат и активно с бизнеса.