/КРОСС/ След слизането на Пресветия Дух апостолите останали известно време в Йерусалим. Всекидневно се присъединявали към тях множества новоповярвали. Всички те живеели в единодушие и любов. Имали всичко общо. Всеки продавал имуществото си и донасял получените пари на апостолите. От тоя общ имот се давало на всеки, каквото му било нужно. Така че нямало между тях ни беден, ни богат.

С нарастването на броя на учениците възникнали някои несъгласия. Апостолите, заети с проповядване на словото Божие, не могли да се занимават с всички домакински потребности на християнското общество. Затова свикали вярващите и им предложили да изберат седем мъже. На тия благонравни мъже трябвало да се възложи задачата да раздават помощи и изобщо да се грижат за домакинските неща в Църквата.

Тъй на това служение били назначени хора, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост. Имената им са: Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай.

След избора те били изправени пред апостолите. След като се помолили, апостолите възложили върху тях ръцете си. Тия седем души били наречени дякони, служители.

Свети апостол Филип бил роден в Кесария Палестинска. Той встъпил в брак и имал четири дъщери, които пророчествали (Деян. 21:9). Впоследствие той бил избран от светите апостоли за дякон и след ръкополагането си едновременно със свети първомъченик архидякон Стефан започнал с цялото си усърдие да служи на вярващите, като се грижел за нищите и вдовиците. След гонението срещу Иерусалимската църква, когато свети Стефан бил убит и всички християни, с изключение на дванадесетте апостоли, се разпръснали по иудейските и самарийските области, в Самария по същото време пристигнал и свети Филип. Тук той проповядвал Христа и всички самарийски жители се вслушвали в проповедта му. Свети Филип потвърждавал проповедта си с много чудеса, изцелявал всякакви болести и прогонвал лукавите духове, които излизали от хората с вик. И тогава в града настъпила голяма радост, защото онези, които приемали проповедта на Филип и повярвали в истинския Месия, се изцелявали не само от телесните, но и от душевните недъзи. По това време там имало и един много знаменит и прославен влъхва на име Симон, който изумявал цяла Самария с вълшебствата си и всички го почитали като велик. Виждайки големите знамения и чудеса, извършвани от филиповите ръце и слушайки благовестието на светия апостол за Царството Божие и за името на Иисуса Христа, Симон повярвал и се кръстил заедно с другите (Деян.8:5-13).

Веднъж на апостола се явил ангел Господен и му заповядал да тръгне на юг по пътя от Йерусалим за Газа. По пътя свети Филип срещнал един етиопец, евнух на етиопската царица Кандакия, който се завръщал в Газа, намираща се под негово управление, от Йерусалим, където бил на поклонение. Евнухът седял в колесницата си и четял пророчески книги. Апостолът го научил на вярата в нашия Господ Иисус Христос и като продължил пътя си заедно с него, го кръстил.

След кръщението на евнуха апостол Филип бил грабнат от ангел и пренесен в Азот, и проповядвал словото Божие във всички градове по пътя си, докато не стигнал в Кесария. Тук той имал собствен дом, в който известно време живял заедно с четирите си дъщери - пророчици. После отново се завърнал в Йерусалим. Светите апостоли го поставили за епископ и го изпратили да проповядва в Мала Азия, в град Тралия. Там апостол Филип обърнал мнозина към Христа, извършил големи чудеса и, достигнал дълбоки старини, се преставил в Господа.

На 11 октомври светата Църква чества паметта на един от тях – св. апостол Филип.