/КРОСС/ На 11 октомври 1939 г. група учени, състояща се от Енрико Ферми, Лео Силард, Юджин Вигнер и Алберт Айнщайн, връчват на американския президент Франклин Рузвелт предупредително писмо, в което излагат опасността от разработваната в нацистка Германия атомна бомба.

На 2 август 1939 г. Алберт Айнщайн пише първото си писмо до американския президент Рузвелт, с което му разкрива възможността за създаването на атомна бомба от германците и го увещава Америка да предприеме по-нататъшни действия, които да стимулират разработките. Няколко години по-късно Айнщайн съзнава ролята си в този исторически момент и започва дълбоко да съжалява за позицията, която е изразил.

Военните действия станали причина за ускоряване на всички военни разработки, а накрая атомната бомба била изпробвана на практика за първи път, поразявайки Хирошима и Нагасаки.

Връзката на Айнщайн със стратегията на атомната бомба е добре известна. Той подписва прочутото писмо до президента Франклин Рузвелт, принудило Съединените щати да приемат идеята сериозно, а после се ангажира в следвоенните усилия за предотвратяване на атомната война. Но това не са просто отделни действия на учен, въвлечен в световната политика. Животът на Айнщайн, да си послужим с неговите собствени думи, „е разделен между политиката и уравненията“.

След години Айнщайн оплаква ролята, която изиграл в разработването на такова разрушително оръжие: "Аз направих най-голямата грешка в живота си, когато написах писмото до президента Рузвелт, в което препоръчвах да се направи атомна бомба." казва той на Линус Полунг, друг забележителен учен.

Ето какво гласи първото писмо на Айнщайн:

Сър, 

Част от последната работа на Е.Ферми и Л.Силард, която беше сведена до знанието ми посредством ръкопис, ме кара да предполагам, че елементът уран може да се превърне в нов и важен източник на енергия в най-близко бъдеще. Някои възникнали аспекти на ситуацията предполагат бдителност и при необходимост – бързи действия от страна на Администрацията. Ето защо смятам, че е мой дълг да привлека вниманието Ви към следните факти и препоръки.

В хода на последните четири месеца се стигна до тази вероятност чрез работата на Жолио във Франция, както и на Ферми и Силард в Америка, че може би е възможно да се изгради верижна ядрена реакция с голяма маса уран, чрез който огромна мощност и големи количества нови елементи, подобни на радий, ще бъдат произведени. Сега вече е почти сигурно, че това ще бъде осъществено в най-скоро време.

Този нов феномен ще доведе и до изобретяването на бомби, а можем да допуснем, макар и с по-малка сигурност, че извънредно мощни бомби от този вид могат да бъдат направени по този начин. Една единствена бомба от този вид, пренесена от кораб и взривена на пристанище, може убедително да разруши цялото пристанище заедно с някои прилежащи територии. Така или иначе, такива бомби може да се окажат твърде тежки за транспортиране по въздух.

Съединените Американски Щати притежават само бедни уранови руди в ограничени количества. Има добра руда в Канада и Чехословакия, но най-важният източник на уран е в Белгийско Конго.

Предвид тази ситуация може да помислите за желателно да се поддържа постоянен контакт между Администрацията и групата физици, работещи по верижните реакции в Америка. Един от възможните варианти за Вас би бил да възложите задачата на човек, който има доверието Ви и който вероятно би могъл да съдейства като неформален фактор. Задачата му би могла да съдържа следното:

а) да стигне до правителствените департаменти, които да държи в течение за по-нататъшното развитие и да придвижи напред препоръките за правителствено действие, отделяйки специално внимание на проблема за опазването на доставената за САЩ уранова руда.

б) да се засили експерименталната работа, която понастоящем е провеждана в рамките на бюджетите на университетските лаборатории, чрез набиране на средства, ако такива са необходими, посредством неговите контакти с частни лица, които желаят да направят своя принос за каузата и може би също като получи съдействие от индустриални лаборатории, които разполагат с необходимото оборудване.

Разбирам, че Германия всъщност е спряла покупката на уран от Чехословашките мини, които е завзела. От това, че Германия е трябвало да предприеме толкова ранно действие може да се подразбере, че синът на германския зам.-министър на външните работи фон Вайцзекер е прикачен към института Кайзер-Вилхелм в Берлин, където част от американската работа по урана е подновена.

Искрено ваш,

Алберт Айнщайн