/КРОСС/ Зубърът - отдавна изчезнал вид, в древността е широко разпространен в Европа и на Балканите. Европейският бизон, както е известен още зубърът, е най-голямото тревопасно животно в Европа и ключов вид за отворените горски екосистеми. Аристотел и Пазваний дават подробни описания на зубрите, обитаващи земите на траките, а находки от археологически обекти от Праисторията до Средновековието свидетелстват за разпространението им на територията на България. С развитието на цивилизацията, фрагментирането и унищожаването на местообитанията и прякото унищожаване на вида, ареалът му на обитаване силно се стеснява и в началото на ХХ век изчезват и последните диви представители на вида в света.

С нелеката задача зубрите да бъдат възстановени в Родопите, се заемат Национално ловно-рибарско сдружение Съюз на ловците и риболовците в България и Фондация По-диви Родопи като част от дейностите по възстановяване на едрите диви тревопасни в Източните Родопи. Първите животни в ДУ Студен кладенец са докарани през октомври 2013 г. от Германия. Въпреки първоначалните трудности зубрите успешно се адаптират и през 2015 г. се роди и първото от столетия зубърче в Родопите. През следващите три години двойката възрастни се сдоби с още две малки, а през 2017 г. две млади животни, дарение от зоопарка в Зул, Германия, бяха присъединени към групата.

Зубрите вече са извън адаптационната ограда и се отглеждат контролирано в Дивечовъден участък Студен кладенец към Национално ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България”. За животните продължават да се полагат грижи и се води ежедневен мониторинг на поведението им.

През лятото стадото се увеличи и с още един член – малката Надежда е първото зубърче, което се ражда на свобода на юг от Дунав от средните векове насам.

От средата на ХХ век започват усилията за възстановяването на вида в природата от малкото запазени зоопаркови животни. Постепенно Европейският бизон се завръща в дивата природа на Европа и по данни на European bison pedigree book (развъдната книга на Европейския бизон) в края на 2018 г. в света се срещат 7532 животни, от които на свобода от Скандинавието до Балканите и от Испания до Русия живеят 5368 животни.

Зубърът се е превърнал в един от символите на дивата природа в Европа, а неговата история е показателна как само за сто години един вид може да бъде доведен до ръба на изчезването, но и как в резултат на много усилия може да бъде възстановен. Макар популацията на зубъра бавно и сигурно да нараства, усилията за опазването и връщането на вида в дивата природа продължават.