/КРОСС/ Тази година Нобеловата награда за икономика отиде при трима достойни икономисти - Абхиджит Банерджи и Естер Дюфло от Масачузетския технологичен институт и Майкъл Кремър от Харвардския университет. Наградата, която беше присъдена „за експерименталния им подход за облекчаване на глобалната бедност“, показва няколко важни начина, по които икономическата наука се променя, пише Ноа Смит за Bloomberg.

Популярно схващане за икономистите е, че те са първосвещениците на свободния пазар, омаловажавайки ролята на правителството и пренебрегвайки нуждите на най-бедните в обществото. Голяма част от икономистите се противопоставят на този стереотип, прекарвайки кариерата си в проучване как да подпомогнат най-бедните граждани на развиващия се свят чрез действия на правителството. Банерджи, Дюфло и Кремър попадат в тази категория.

Например, и тримата са изучавали ползите от образованието. Гражданите на развитите страни обикновено приемат универсалното обществено образование за даденост, заедно с икономическото богатство, което създава образованото население. Развиващите се страни, като Кения и Индия, не разполагат с този лукс. През 2003 г. Кремър преглежда серия от случайни контролирани експерименти в Кения, които установяват, че харченето на повече за образование е ефективно, но че здравните лечения като обезпаразитяване също са полезни за задържане на децата в училище. Банерджи и Дюфло, заедно със съавторите си Шон Коул и Лей Линден, изучаваха програма, която наемаше преподаватели за ученици с лош успех в Индия, както и компютърна програма за обучение и стигнаха до извода, че и двете са ефективни. Дюфло също е установила големи ползи за нивото на заплатите от публичните разходи за образование в Индия, потвърждавайки централната роля на училищата за икономическия растеж.

През годините Банерджи, Дюфло и Кремър разглеждаха програми, които подтикват фермерите в развиващите се страни да използват повече торове, осигуряват микрокредитиране на жителите на бедните квартали, създават квоти за жени в местната власт, гарантират обезпаразитяващи лечения за бедните, изкореняват маларията, и много други целенасочени правителствени намеси. В някои случаи - например при микрофинансирането - програмите не оправдаха очакванията. Но много от инициативите бяха успешни в генерирането на трайни ползи.

Тази година Нобеловата награда за икономика отиде при трима достойни икономисти - Абхиджит Банерджи и Естер Дюфло от Масачузетския технологичен институт и Майкъл Кремър от Харвардския университет. Наградата, която беше присъдена „за експерименталния им подход за облекчаване на глобалната бедност“, показва няколко важни начина, по които икономическата наука се променя, пише Ноа Смит за Bloomberg.

Популярно схващане за икономистите е, че те са първосвещениците на свободния пазар, омаловажавайки ролята на правителството и пренебрегвайки нуждите на най-бедните в обществото. Голяма част от икономистите се противопоставят на този стереотип, прекарвайки кариерата си в проучване как да подпомогнат най-бедните граждани на развиващия се свят чрез действия на правителството. Банерджи, Дюфло и Кремър попадат в тази категория.

Например, и тримата са изучавали ползите от образованието. Гражданите на развитите страни обикновено приемат универсалното обществено образование за даденост, заедно с икономическото богатство, което създава образованото население. Развиващите се страни, като Кения и Индия, не разполагат с този лукс. През 2003 г. Кремър преглежда серия от случайни контролирани експерименти в Кения, които установяват, че харченето на повече за образование е ефективно, но че здравните лечения като обезпаразитяване също са полезни за задържане на децата в училище. Банерджи и Дюфло, заедно със съавторите си Шон Коул и Лей Линден, изучаваха програма, която наемаше преподаватели за ученици с лош успех в Индия, както и компютърна програма за обучение и стигнаха до извода, че и двете са ефективни. Дюфло също е установила големи ползи за нивото на заплатите от публичните разходи за образование в Индия, потвърждавайки централната роля на училищата за икономическия растеж.

През годините Банерджи, Дюфло и Кремър разглеждаха програми, които подтикват фермерите в развиващите се страни да използват повече торове, осигуряват микрокредитиране на жителите на бедните квартали, създават квоти за жени в местната власт, гарантират обезпаразитяващи лечения за бедните, изкореняват маларията, и много други целенасочени правителствени намеси. В някои случаи - например при микрофинансирането - програмите не оправдаха очакванията. Но много от инициативите бяха успешни в генерирането на трайни ползи.

Второто забележително нещо за тазгодишната награда е видът на научните изследвания, които тя възнагради. Често икономистите се смятат за теоретици, които рисуват криви на търсенето и предлагането на черните си дъски и игнорират сложните реалности на света навън. Но през последните десетилетия се наблюдава широк преход към емпиричен анализ на данни, тъй като въпросът за причината и следствието стана централен за голяма част от професията.

Банерджи, Дюфло и Кремър помогнаха за създаването на една от най-важните нови емпирични техники - случайни контролирани експерименти (СКЕ). Вместо да изучават влиянието, което правителствените програми оказват сами по себе си, те всъщност отиват в бедните страни и създават програмите. Този тип изследвания стават все по-чести. В началото на века само шепа икономически СКЕ бяха публикувани всяка година, а сега броят им е стотици, като те все повече си пробиват път в най-добрите специализирани списания.

Тази тенденция си спечели критици, които твърдят, че СКЕ са склонни да имат слаба статистическа сила и че без солидно разбиране защо програмите, които се изучават, имат съответните ефекти, ще бъде много трудно да се прилагат уроците другаде.

Но Банерджи, Дюфло и Кремър са наясно с тези проблеми и са посветили голяма част от своите изследвания на справянето с тях. Те са работили както за подобряване на достоверността на статистическите оценки, така и за мащабирането на СКЕ за работа в по-широк контекст. Банерджи и Кремър също създадоха теории защо правителствата не успяват да приложат добри политики и защо бедните страни не успяват да се развият, което може да отговори на въпроса защо някои програми работят, а други - не.

В реч от 2017 г. Дюфло отговори на критиците, като предефинира цялата идея за това какво трябва да правят икономистите. Тя оприличи икономистите на развитието с водопроводчици, решавайки проблеми от реалния свят в конкретни ситуации, вместо да търсят обширни универсални разбирания. Тъй като проблемите на бедността се различават толкова много на различните места, икономистите трябва да си изцапат ръцете и да намерят конкретни решения за всеки случай, твърди тя.

Това би било спираща дъха смяна в често тесногръдо и уединено академично поле. Но 46-годишната Дюфло, най-младият икономист, който някога е печелил Нобелова награда, може да покаже накъде се насочва професията – към икономика, която е скромна, прагматична, експериментална и винаги обвързана с реалните проблеми на хората, особено на тези в най-голяма нужда.

*Източник: https://www.investor.bg