/КРОСС/ Най-големите постижения в естествените науки през ХХ век почти напълно съвпадат с формулировките за присъждане на Нобеловите награди. Разбира се, по едни или други причини редица важни открития не получават престижните отличия, но те са само изключението, което потвърждава правилото, пише в. "Независимая газета".
 По желание на Алфред Нобел наградите са за най-важните постижения и открития във физиката, химията, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения и за дейност в интерес на световния мир. Присъждат се от комисии, излъчвани от Шведската кралска академия на науките - за физика и химия; Каролинския медикохирургически институт в Стокхолм - за физиология и медицина; Шведската академия по литература - за литература и 5-членен комитет, избран от норвежкия парламент, за укрепване на мира. През 1968 г. е учредена награда и за икономически науки, финансирана от Шведската национална банка.
Солидната парична премия от 8 милиона шведски крони, която, наред с невероятния престиж, получават от началото на XX век учени и общественици благодарение на волята на Алфред Нобел, идва от това, че откривателят на динамита дарява основната част от богатството си в завещание, което пише през 1895 г. в Париж. В него той нарежда средствата да се инвестират в ценни книжа и с печалбите и лихвите да се учреди фонд. Всяка година от фонда да се връчват награди на хора, които с дейността си са допринесли най-много за добруването на човечеството. Сумата от фонда всяка година се разделя на 5 части за 5-те награди.
  Първите Нобелови награди са присъдени през 1901 г. Тогава те са се равнявали на 30 заплати на университетски професор. Най-същественото е, че наред с парите Нобеловата награда носи на притежателя си международна известност и слава.
Завещаните от Нобел награди се превръщат в най-високото отличие още в началото на миналия век, след като биват присъдени на едни от най-големите светила на науката като Пиер и Мария Кюри, Анри Бекерел, Вилхем Рьонтен, Иван Павлов. В бурно развиващия се ХХ век Нобеловият комитет невинаги съумява да отличи най-достойните учени. Парадоксален пример за това е откривателят на Периодичната система на химическите елементи Менделеев. Въпреки че е номиниран през 1906 г. за наградата по химия, Шведската кралска академия възразява. Тази намеса се обяснява със силното влияние на шведския химик Сванте Арениус, нобелист по химия за 1903 г. за теорията на електролитната дисоциация, на която Менделеев е бил добре известен критик. Руският учен умира на следващата година и така не е между призьорите.