/КРОСС/ Барабанистите са добри хора. Но дори най-добрият барабанист не е перфектно точен в ритъма. Точно тази неточност прави музиката, в която участват истински барабанисти, по-приятна за ухото. А най-интересното е, че в неточностите има вътрешна логика.

Холгер Хениг и колегите му от Института за динамика и самоорганизация „Макс Планк" в Гьотинген са първите, които се опитват да разберат дали грешките в ритмичните удари имат вътрешна структура.
 В интересното си изследване, те записват професионални музиканти и обикновени хора, които следват инструкциите на напълно точен метроном с ръка, крак или глас. Проследяват грешките им - колко милисекунди преди или след точния ритъм се намират при всеки удар на метронома.

При професионалните музиканти отклоненията от ритъма са съвсем малки - понякога под 20 милисекунди (10-20 пъти по-кратко от 1 мигване). Но дори и трудно забележими, грешките не се получават случайно. Отклоненията от перфектния ритъм зависят едно от друго - не само от един удар на метронома до следващия, но и в рамките на по-дълги периоди. Малка грешка определя отклоненията от ритъма секунди, дори минути по-нататък. „Почти изглежда, че хората имат някакъв вид памет за грешките" казва Хениг.
Непрофесионалните участници в експеримента които често губят ритъма, не показват същата зависимост на грешките. Учените предполагат, че в случая на непрофесионалистите, при всяко загубване на ритъма и обратно връщане в него, механизмите в мозъка, контролиращи вътрешната ритмична синхронизация, трябва да започнат работата си наново.

И така, след като успяват да създадат математически модел, който да обобщи наблюденията им върху взаимосвързаността на грешките, Хениг и колегите му създават и нов вид „хуманизираща" функция за дръм-машини. Дръм-машините, в опита си да са „приятно неточни" използват функция за въвеждане на едва-забележими грешки в ритъма. Но стандартните „хуманизиращи" алгоритми правят грешките на случаен принцип, а създаденият нов алгоритъм се основава на математическия модел. 

За да проверят доколко новият подход е по-добър, изследователите пускат музикални записи, модулирани с двете различни „хуманизиращи" функции, на различни хора и ги карат да изберат кой им допада повече.          Повечето хора, участващи в експеримента, намират версията, основаваща се на новия модел по-приятна и някак по-прецизна.

Остава мистерия как хората успяват да координират движенията си и „грешките" си в рамките на милисекунди.
С любезното разрешение на г-н. Холгер Хениг, публикуваме и примери за двете „хуманизиращи" функции, сравнени с перфектния ритъм на дръм-машина без включен хуманизиращ алгоритъм. Изберете сами кое е по-приятно. За да разберете кое кое е отидете на 2-ра страница след като изслушате примерите. А за да видите и други примери на сравнителни записи, можете да отидете на страницата на самия Холгер Хениг