/КРОСС/ Повишаването на телесната температура над нормалните стойности представлява контролирана реакция на организма. Температурата на тялото се регулира от термочувствителни неврони, разположени в хипоталамуса (структура в мозъка). Тези неврони са в непрекъснат контакт с рецепторите за топло и студено, разположени в кожата и мускулите. Поддържането на нормална телесната температура се осъществява чрез няколко физиологични механизма:

Пренасочване на кръвотока от и към кръвоносните съдове в кожата;
Повишаване или потискане на потоотделянето;
Промяна на количеството и състава на екстрацелуларното (извънклетъчно) пространство;
Поведенчески промени (например настройване на климатичната инсталация на по-топло или по-студено).

Нормалната телесна температура се променя в границите на деня. Рано сутринта тя е по-ниска, а късно следобед или вечерта е с около 1 оС по-висока.

1. Какво се случва в тялото при повишаване на телеснта температура?

Фебрилитетът (високата температура) се регулира по същия начин, както и нормалната телесна температура. Разликата е в това, че „термостатът" на организма се пренастройва към по-висока температура. Това се случва под влияние на синтезирани в човешкото тяло ендогенни пирогени, както и на някои други биологично активни вещества.

Освен това повечето микробиологични агенти и техните продукти на синтез представляват „екзогенни пирогени", които стимулират образуването на ендогенни пирогени в организма, а оттам и повишаване на телесната температура.

Фебрилитетът може да има разнообразни причини, като може да възникне в резултат от инфекция, ваксини, въвеждане в организма на биологични агенти, тъканна увреда, малигнен процес, прием на лекарства, заболявания на съединителната тъкан, възпалителен процес, ендокринни заболявания и други.

2. Какви са опасностите при повишена телесна температура?

Повечето проучвания доказват, че повишената телесна температура е приспособителна реакция на организма и трябва да бъде лекувана само при определени обстоятелства.

При фебрилитет в организма се повишава кислородната консумация, продукцията на въглероден диоксид, минутният сърдечен обем. В това отношение фебрилитетът може да обостри сърдечната недостатъчност при кардиологично болни деца и при такива с анемичен синдром. Тя може да влоши дихателната недостатъчност при деца с хронични дихателни заболявания, метаболитният баланс при деца със захарен диабет.

Освен това децата на възраст от 6 месеца до 5 години са застрашени от неусложнен фебрилен гърч, а тези с подлежаща епилепсия могат да развият пристъп в резултат от повишената телесна температура.

3. Какво да предприемем при температура?

Фебрилитет по-нисък от 39 оС при дете без подлежащо хронично заболяване не изисква лечение. При покачване на температурата над тази стойност обикновено децата започват да се чувстват по-дискомфортно и в този случай даването на антипиретик (температуропонижаващо средство) облекчава тези оплаквания. Освен, че оказва симптоматично въздействие, антипиретикът не променя хода на инфекциозното заболяване.

Даването на температуропонижаващи средства още при по-ниска температура се препоръчва при високорискови пациенти, които имат подлежащо кардиологично, метаболитно или неврологично заболяване, както и при такива, които са претърпели в миналото фебрилен гърч.

Температура над 41 оС е показател за тежка инфекция или заболяване на централната нервна система и трябва винаги да бъде лекувана с антипиретик.

Парацетамол, ацетилсалицилова киселина и ибупрофен са най-често използваните антипиретици.

Употребата на ацетилсалицилова киселина в детска възраст се асоциира с повишен риск от развитие на синдром на Рей и поради тази причина следва да се избягва.
Парацетамол в доза 10-15мг/кг няма сериозни странични ефекти и може да се прилага 3-4 пъти дневно. При предозиране може да се стигне до токсична увреда на черния дроб.
Ибупрофенът се прилага в доза 5-10мг/кг. При него предозиране рядко се наблюдава, а по-честите странични ефекти са свързани с кървене от гастроинтестиналния тракт и диспепсия.