/КРОСС/ Здравословни ефекти
Пробиотиците са живи микроорганизми, които подобряват вътрешния микробен баланс на човека. Изследванията върху тях започват още през 1905 г. от българина д-р Стамен Григоров, който за първи път открива, че причина за подквасването на киселото мляко е микроорганизмът „Lactobacillus bulgaricus". Нобеловият лауреат Иля Мечиков потвърждава резултатите на младия българин и въз основа на тях доизгражда своята теория за стареенето. Това поставя началото на множество изследвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите.

Ползата от млечнокиселите микроорганизми
През 1953 г. полезните бактерии са наречени „пробиотици" - бактерии за живота. Те стимулират развитието на вътрешните полезни бактерии в човека и активират имунната му защита. Те участват в разграждането на хранителните съставки, жлъчните киселини и някои продукти на обмяната. Освен известния бактерий на българското кисело мляко, към пробиотиците се отнасят много други микроорганизми - ацидофилни бактерии, бифидо-бактерии, дрожди на кефира и пр. Те попадат в човека главно с храната, но могат да се приемат и във вид на таблетки. Пробиотиците се заселват в чревния канал и взаимодействат с естествената му микрофлора. Те се разполагат върху чревната лигавица и се размножават. В процеса на жизнената си дейност отделят вещества, полезни за храносмилането. Млечнокиселите микроорганизми неутрализират възможни вредни въздействия от гнилостни процеси и в голяма степен се изявяват като гибелни конкуренти на болестотворни чревни бактерии. Смята се, че понижават серумния холестерол и отдалечават риска от атеросклероза. При експерименти върху животни е установено, че пробиотиците намаляват канцерогенните вещества и ензими в дебелото черво, т.е.могат да забавят и дори да предотвратяват болестни процеси, водещи до образуване на злокачествени тумори. С голяма практическа полза е способността на млечнокиселите бактерии да възстановяват нарушененото микробно равновесие в организма.

Някои деца, както и възрастни хора страдат от недостатъчност на ензима лактаза, чиято функция е да разгражда млечната захар. Състоянието е известно като „лактазен дефицит". Много рядко той бива вроден, в повечето случаи е придобит след болести и с възрастта. Проявява се с различни оплаквания - стомашни болки, колики, разстройство. В редица страни /Китай, Япония, Индокитай и др./ населението масово страда от лактазна недостатъчност и приемът на заквасено мляко облекчава болестния проблем. Причината е, че млечнокиселите бактерии са мощен източник на ензими, които разграждат млечната захар и по този начин подпомагат организма в нейното усвояване. Ето защо в Япония българското кисело мляко намира толкова добър прием.

Пробиотичните микроби са безвредни за човешкия организъм
Но храните, които са техни носители, могат да проявяват и неблагоприятни за здравето въздействия. Например, макар и рядко, киселото мляко отключва алергии у хора с непоносимост към млечните белтъчини. Някои хора усещат дразнене след прием на киселото мляко, ако вече имат развити гастрит и ентероколит. Няма преки доказателства за ролята на млечнокиселите бактерии при отлагане на излишен калций върху костите. Обаче пълномаслените млека, след честа и голяма консумация, се превръщат в сериозен източник на мазнини и на наситени мастни киселини. Така те увеличават риска от наднормено телесно тегло и развитие на сърдечносъдови заболявания. Затова на възрастните и на учениците се препоръчва да се хранят с мляко, в което съдържанието на мазнини не надминава 2%. Често хората се изправят пред въпроса

Какво е по-здравословно - заквасено мляко или хранителна добавка?
За деца и възрастни, които се движат достатъчно и се хранят без риск от затлъстяване, пълномасленото мляко е подходяща храна. При обезмасляване от млякото се губят част от мастноразтворимите витамини и от млечната мазнина, но пък се намалява безболезнено всекидневния прием на мазнини и така се понижава рискът от затлъстяване. Ако пациентите се спрат на хранителна добавка /независимо дали е в таблети, капсули или течен препарат/, трябва да са сигурни, че в нея наистина присъстват в достатъчни количества от обявените в съдържанието й пробиотични микроорганизми. Те не бива да са по-малко от десетки или стотици милиони клетки в 1 грам от препарата. Друго важно условие е пробиотикът да бъде с научно доказани и утвърдени в практиката свойства.

Автор: доц. Росица Еникова, дм, Ръководител на Секция „Микробиология на храните", НЦООЗ - Направление „Храни и хранене"
Източник Министерство на здравеопазването