/КРОСС/ Протезирането е много специфичен процес – това е услуга по производство на индивидуално изделие. Проблемите идват от това, че тук има три страни – производител, потребител и платец на услугата.

"За да може този бранш да функционира, е необходима предвидима макросреда", каза  Мартин Кръстев, икономист от Център за протезиране "Алегро" в предаването "Бизнес старт" с водещ Живка Попатанасова.

В момента за протезирането плаща Министерство на труда и социалната политика. От догодина обаче според новия Закон за хората с увреждания протезите ще се плащат от НЗОК.

"В момента се изготвят новите механизми, по които Здравната каса ще плаща за тези изделия и ние като производител желаем да участваме в Работната група и в обсъжданията", допълни д-р Даниела Данчева.

"В момента няма ясни критерии, на които трябва да отговаря един протезен център – като помещения, оборудване, специалисти", каза тя.

Важно е да се каже, че в България обучение по тази специалност няма от повече от 20 години. "Нашите ортопедични техници се обучават в Германия, в Чехия и в Холандия за сметка на компанията", допълни Кръстев.

"В момента в България има 16 регистрирани фирми за производство на протези", заяви Данчева. "Необходими са държавни стандарти и контрол от страна на държавата как се изпълняват те", каза Кръстев.

"Един човек с ампутация може да възвърне до 90% от мобилността си. Ако обаче някоя от страните в процеса не си свърши работата качествено, човекът остава в количка, протезата в гардероба и с това процесът приключва", посочи той.

Цената на протезите е от 3 хиляди до 50 хиляди лева.

"Ако има протеза с електронно коляно, тя може да надхвърли и 50 хиляди", обясни д-р Данчева. Броят на хората с ампутации в България е около и над 50 хиляди души. "Въпреки това протезите не са стока за масово потребление", допълни тя.

"Годишно в България за протези се заделят около 5-6 милиона лева и тази цифра не е помръднала от десет години", каза в заключение Даниела Данчева.