Изборни вълнения в Румъния и Испания, оставки в Боливия: Какво се случва с властта по света?
Секция: Анализи
11 Ноември 2019 12:50
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Изборни вълнения в Румъния и Испания, оставки в Боливия: Какво се случва с властта по света?

/КРОСС/ Румънският президент Клаус Йоханис спечели първия тур на президентските избори в страната. Той ще се яви на балотаж срещу бившия премиер на страната и негова честа опонентка Виорика Дънчила.

Йоханис спечели 37% от гласовете на избирателите, показват предварителните резултати от вота, цитирани от Bloomberg и investor.bg.

Лидерката на социалдемократите Дънчила, от своя страна, изостава с над 10 пр. п. разлика, като подкрепата за нея е 23%. Избирателната активност достигна 47,66%.

Междувременно четвъртите парламентарни избори за последните четири години в Испания завършиха без категоричен победител.

Управляващата социалистическа партия спечели най-много места, но няма да получи мнозинство в парламента.

Крайната десница удвои резултата си от предишните избори, а безизходицата на испанската политическа сцена се задълбочи.

Според резултати от преброяването на бюлетините в над 99 процента от изборните секции Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) печели 28 процента от гласовете и 120 места в Конгреса на депутатите, долната камара на парламента.

Това е с три места по-малко от последните общи избори през април и далеч от необходимите 176 места за постигане на парламентарно мнозинство.

Изпълняващият длъжността министър-председател на Испания и лидер на ИСРП Педро Санчес обеща да сформира стабилно правителство.

„ИСРП спечели изборите. Но нашият план не е да продължаваме да печелим избори. Той се състои в това да сформираме стабилно правителство", каза Санчес. Той призова политическите си опоненти да бъдат отговорни и да му позволят да състави кабинет, с което да се сложи край на продължаващия с месеци политически блокаж.

На второ място се нарежда консервативната Народна партия с 20,8 на сто от избирателната подкрепа и 88 места. Тя подобрява резултата си от историческото дъно, което удари през април, когато успя да вкара в долната камара само 66 депутати.

На другия край на света президентът на Боливия Ево Моралес – един от най-дълго управлявалите държавни лидери в Южна Америка и ключова фигура за лявото движение в региона, обяви в неделя оставката си под натиска на армията. Решението му бе взето след победата му на президентските избори в страната, след които избухнаха кървави протести и бяха отправени обвинения в изборни измами.

Моралес предложи да бъдат произведени нови избори, но главнокомандващият на въоръжените сили го призова в национален ефир да се оттегли.

„Изпращам писмото с оставката си на Законодателното събрание на Боливия", каза 60-годишният социалист. Той нарече оттеглянето си „преврат".

Моралес бе първият президент от коренното население на Боливия и се задържа на власт 13 години и 9 месеца.

По-късно Моралес заяви в Twitter, че е издадена заповед да бъде арестуван.

Той нарече заповедта „незаконна" и добави, че домът му е бил нападнат.

„Пучистите разрушават правовата държава", каза бившият социалистически лидер, чието местонахождение е неизвестно.