/КРОСС/ Обикновено мнозинството и правителството гледа на бюджета като на счетоводство. Даже определихте бюджета като взел-дал. Предлагаме ви друг подход на дискусия за бюджета. Не този, който казва „има Х количество пари, нека да видим как да ги раздадем и разпределим, а обратно”.

Имаме ето тези проблеми в държавата, нека да видим как да ги решим. Да започнем с най-наболелите въпроси, по някои от които мисля, че сме единодушни. Тези въпроси, които ще поставя на вашето внимание касаят най-много българските граждани.

Питаме се дали се решават те през бюджета и отговорът ни е - не.

Първо демографската криза.

Всички сме единодушни, че това е огромен проблем за България, без оглед на политическите и партийните ни различия. Решава ли бюджетът с мерките, които предлага този проблем, или поне започва ли да го решава? Не, изобщо.

Няма политика за децата. Няма политика за младите семейства, няма политика за увеличаване на продължителността на живота и политика към възрастите хора.

Детските остават същите, за младите няма никакви стимули за отглеждане на деца, за започване на бизнес.

За възрастните хора се предвижда само увеличение на пенсиите с 6 %, които сами разбирате, че не са достатъчно.

Разбира се, ние както винаги ще предложим своята алтернатива, като семейно подоходно облагане, за да подпомогнем младите хора, които работят и отглеждат деца, помощи за второ и трето дете на работещи родители, учебник за един предмет, за един клас до 12 клас, безплатен за цялата страна, както и преизчисляване на всички пенсии.

Вторият проблем, за който мисля, че сме единодушни, че е огромен за България, е здравеопазването. Решава ли се той през бюджета за 2020 г? Не.

Отпускате нови 500 млн. лв. , но няма гаранции, че те ще стигнат до медицинските сестри и ще има увеличение на заплатите им, няма гаранции за стабилизирани на държавните и общински болници, остават доплащанията на пациентите, дори на такива, които са се осигурявали цял живот.

Разбира се, че ние ще предложим тук алтернатива – покриване на разходи на държавните и общински болници, те да не са търговски дружества, наредба за определяне на базова заплата на медицинския персонал.

Третият приоритет за всички ни, включително го чухме от министъра, са доходи и бедност. Решава ли бюджетът този въпрос?

Не, не го решава.

Увеличават се с 10% доходите в бюджетната сфера, но 2 млн. българи остават под прага на бедност и това са предимно възрастни и млади хора.

За пенсионерите, много от които остават под прага на бедност, увеличението е само със 6% на пенсиите.

Ние предлагаме преизчисляване на всички пенсии и ще внесем предложението си между първо и второ четене.

Мерките в бюджета не само не са достатъчни, те задълбочават проблема с бедността, отварят ножицата между бедни и богати и гарантират увеличаване на неравенството.

Четвъртият проблем - образованието. Какво прави бюджетът за тази сфера?

Добра мярка е увеличаването на заплатите на учителите, но нищо подобно няма да се случи с учените, работещите в университетите, младите кадри на БАН, а науката е тази, която може да гарантира растежа на икономиката.

По-лошото е, че продължава принципът парите следват ученика.

Колкото и пари да наливате там - "парите следват ученика" означава училищата в малките населени места да бъдат закривани, защото няма деца.

След като те отидат да учат в големите градове, родителите им ще ги последват и ще задълбочите проблема с обезлюдяването и регионалните различия.

Най-важният пети въпрос - икономика. Какво се прави за икономиката? В бюджета няма никакви стимули за икономиката, каквото и да говори министърът на финансите. Без увеличаване на доходите няма да има ръст в потреблението.

Без увеличаване на капиталовите разходи няма да има ръст в БВП.

При положение, че в европейски държави и други наши основни партньори като например Германия, Италия, Турция икономиката върви надолу, това неминуемо ще се отрази и на България, колкото и да си заравяте главата в пясъка.

Правителството не само не прави нищо, но свива капиталовите разходи. Поради неизпълнение на капиталовата програма в последните години нямаме сериозен ръст на БВП.

По данни на Министерство на финансите между 2009 г. и 2017 г. в бюджета са планирани капиталови разходи в размер на 48 млрд. лв. Знаете ли колко са изпълнени?

38 млрд. лв., а ако оставащите 10 млрд. лв. бяха инвестирани в българската икономика през тези 8 години, то БВП следваще да е с 30 млрд. лв. повече.

Това щяха да са средства, които да послужат за социални политики, реинвестиции и други. Това означава и че БВП още в края на 2017 г. трябваше да надхвърли 131 млрд. лв., а на глава от населението да бъде 9000 евро, с което ще надминем Румъния.

Свиването и ограничаването на капиталовите разходи в продължение на 10 години от страна на правителствата на Борисов води до невъзможност за по-голям ръст в БВП.

За съжаление и за 2020 г. правите същото.

Ето защо ние оценяваме Бюджет 2020 като бюджет на застоя и между първо и второ четене ще внесем нашия алтернативен бюджет - на развитието.