/КРОСС/ "Критериите за влизане в Еврозоната са прекалено прости, проблемът е в тези, които пускат във валутния съюз дали смятат, че изискванията са достатъчни", коментира зам.-управителят на БНБ Калин Христов за готовността на България да влезе в т. нар. клуб на богатите по време на лекция на тема "30 години пазарна икономика" в УНСС.

По думите му критерии от Маастрихт са изпълнени. Влизането на България в монетарния съюз зависи от отговора на въпроса какво е бъдещето на Еврозоната, смята Христов: "Ако стигнеш до извода, че бъдещото му е светло, тогава трябва да се запиташ дали структурата на икономиката ти като развитие е на нужното ниво".

Подуправителят на БНБ смята, че Еврозоната е къща, построена от покрива надолу, не е оптимална структура. Затова и в нея ще протече реформа.

"Две неща не са решени, едното е дали ще има фискална централизация и фискален капацитет". За успешен функциониращ модел Христов даде САЩ, "които имат централен бюджет и при необходимост данъците, събрани в Калифорния, да бъдат дадени за спасен друг щат. Такъв механизъм в Еврозоната няма, подобен бюджет не е дефиниран как ще се финансира в текущия договор и да се въведе механизъм за едностранни трансфери".

Деградацията на демокрациите практически не дава възможност за предоговаряне на договора на ЕС, затова се върви към "задната врата" - да се разтегли вече договореното. По думите на Христов президентът Еманюел Макрон иска малък процент от бюджета на ЕС да се обособи за фискален капацитет, които да започне да се преразпределя. Класическото разделение в позициите по темата отново е на север и юг.

"И да има подобен бюджет, той няма да е както италианците си го представят, ако безработицата е по-висока в Италия и веднага се взимат централизирани средства и започват да се правят социални политики. Германците никого няма се съгласят. Ако има подобни трансфери, те ще бъдат с условия", обясни подуправителят.

Еврозоната, за да бъде устойчива, ще трябва да реши освен проблема с фискалната децентрализация, но и с хармонизацията на данъците. Промяна, поискана наскоро от Франция. Възможна ли е нова криза като 2008 г.?

По думите на  Христов след 1997 г. ние знаем как да управляваме икономиката си и рискът остава само от външен шок. Разликата преди 10 години и сега е, че тогава светът е задлъжнявал бързо, с голям принос на потреблението, много висок процент на нерационални инвестиции.