/КРОСС/ Може би идва края на криминално-юридическата мелодраматична сага, наречена „МАЙОНЕЗА ОЛИНЕЗА", която се точи дълго и бавно през годините като турски сериал. Главно действащо лице през всичките сезони на сапунката е Христо Кръстев, който през 2015-та година измамно отстранява партньора си Красимир Генов от „Партньори" АД - фирмата която е собственик на „Олинеза".

След това противозаконно продава активите на дружеството „Партньори" АД на дружеството „Олинеза премиум" на десотократно занижени цени, с цел да ощети Красимир Генов със сумата от 1 354 000 лева. Христов извършва измамата с помощта на свързани с него лица.

Красимир Генов излиза костелив орех и в продължение на близо 5 години не престава упорито, да търси истината. Истината днес тържествува! На 6-ти ноември т.г. с определение № 505 на Върховния касационен съд на Р България се потвърждава решение на Софийски апелативен съд от 08.2018 година. Тези два акта обявяват за нищожна фиктивната продажба, извършена от Христо Кръстев през 2015-та година. След тези съдебни решения главният офис на ОЛИНЕЗА, цеха за салати, складове и земеделски земи отиват на публична продан за да удовлетворят исканията на ощетения бивш съдружник.

Според експерти това неминуемо ще затрудни дейността на компанията която е добре известна в хранително-вкусовия бранш. Добре известен е и Христо Кръстев от криминалните хроники на съвременната журналистика. Той е замесен в редица афери свързани с „ОЛИНЕЗА". Неговите истории започват с набедените за кражба и изтезавани от него работници на фабриката, минават през разправиите със Сашо Майонезата, след това идват фиктивните продажби на активи довели до източването на завода с над 26 милиона лева. Надяваме се, криминалните му истории да свършат със серията от съдебни дела, в които той е обвинен за различни престъпления, за които според наказателния кодекс го грозят до 30 години затвор.

В последно време реши да поизлъска имиджа си на злодей и измамник! Вместо да си изпише вежди, си избоде око. Явяването му в телевизионното реалити „Шеф под прикритие" му донесе само присмех и подигравки. През юни т.г. Комисия за защита на конкуренцията го глоби с 37 000 лева, за имитация на опаковката на майонеза „КРАСИ". Връх на сапунката бе серията в която Христо Кръстев нае „хубавата" Елен Колева - скандалната бивша любовница на върлия му враг Сашо Майонезата, за да рекламира лютеница, горчица и майонеза на вече бившата фабрика на бившия и любовник.

И така драги зрители, идва края на проточилата се с години криминално-юридическа мелодраматична сага, наречена „МАЙОНЕЗА ОЛИНЕЗА". Предстоящият търг за продажба на активи на фирмата, със сигурност предвещават последния сезон на сериала!

Предлагаме да видите и юридическа документация по случая:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 06.11. 2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 395 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на „Олинеза Премиум" ООД чрез адв. М. М. и на „Партньори" АД чрез адв. Я. Д. срещу решение № 2131/09.08.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 8 състав по в.гр.д. № 6045/2017 г. С решението на САС е отменено отхвърлително решение на Софийски окръжен съд /СОС/ и е постановено друго, с което е обявявен за относително недействителен по отношение на К. Ц. Г. по предявения от него против „Партньори" АД и „Олинеза Премиум" ООД иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 08.12.2015 г. обективиран в нот. акт № 6, том ІІІ, рег. № 3978, дело № 367 от 08.12.2015 г. на нотариус К. Ч. с рег. № 103 на нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - Костинброд - с № от входящия регистър 1725 от 08.12.2015 г., акт № 149 от 2015 г., том VІ, с който договор „Партньори" АД е продал на „Олинеза Премиум" ООД девет недвижими имота, подробно описани, при присъдени разноски.
И в двете напълно идентични касационни жалби, касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване - чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационните жалби - К. Ц. Г. оспорва допускането на жалбите и същите по същество по съображения в два идентични писмени отговора.

ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационните жалби са редовни - подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
За да постанови решението си САС е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, а именно: 1/ наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска; 2/ извършване на увреждащо кредитора действие; 3/ ако увреждащото действие е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял да е знаел за увреждането, което понася кредиторът в резултат на сделката. Обсъждайки събраните по делото доказателства, излагайки подробни съображения и позовавайки се на практика на ВКС, САС е приел, че тези предпоставки са налице. Посочено е, че в настоящия случай ищецът К. Г. има изискуемо и ликвидно вземане за разпределен дивидент към „Партньори" АД в размер на 1 354 500 лв. и лихва за забава. Установено и безспорно е, че ищецът е акционер в „Партньори" АД, в което на 08.12.2014 г. е проведено извънредно ОС на акционерите, на което в т.1 е взето единодушно решение да се извърши разпределение на натрупана печалба от предходни години от дейността на дружеството, пропорционално между акционерите, според акционерното им участие в капитала на дружеството. Не се спори по делото, че към датата на гласуване на това решение К. Ц. е бил акционер с акционерно участие 50% от капитала на „Партньори" АД. Посочено е, че решението на ОС на дружеството е вписано в Търговския регистър, не се представят доказателства решението да е оспорено от някой от акционерите в срока по чл.74 ал.2 ТЗ. При тези доказателства, според САС, за ищеца е възникнало и субективното право по чл.274а ТЗ вр. чл.181 ТЗ да претендира изплащане на дивидент от натрупаната печалба от предходни години, с оглед на което, Г. има качество на кредитор на „Партньори" АД. По отношение на втората предпоставка са изложени съображения за наличие на сделка -покупко-продажба на недвижими имоти, обективирана в нот. акт № 6 от 08.12.2015 г., с която сделка „Партньори" АД е продало на „Олинеза Премиум" ООД процесните 9 недвижими имота, подробно описани в нотариалния акт. САС е изложил съображения, че сделката безспорно уврежда ищеца, като кредитор, тъй като намалява имуществото на длъжника. По третата предпоставка САС е приел, че с разпоредителния акт първият ответник умишлено намалява своята платежоспособност и по този начин пряко и непосредствено уврежда кредитора, намалявайки имуществото си и създавайки затруднения за удовлетворяване на вземането му. Посочено е още, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, какъвто е настоящият случай. По отношение знанието за увреждане у ответника - приобретател по атакуваната възмездна сделка, САС е изложил съображения за наличие на такова знание, доколкото страните по сделката са юридически лица и в този случай знанието е налице ако физическите лица от състава на неговите органи на управление знаят за увреждането. Изложени са подробни съображения при позоваване на установяващите ги доказателства, че двете юридически лица по сделката се представляват както следва: „Партньри" АД от И. П. Я., а „Олинеза Премиум" ООД от Х. Г. К.. К. е член на СД на „Партньори" АД и съдружник-управител на „Олинеза Премиум" ООД. Съдружник в „Олинеза Премиум" ООД е и И. Я., който е и член на СД в „Партньори" АД. К. и Я. са взели участие, както в ОС на акционерите на „Партньори" АД, така и в ОС на съдружниците на „Олинеза Премиум" ООД. На посочените по дати заседания органите на двете дружества са взели решение за покупко-продажба на процесните имоти, като К. и Я. са участвали в гласуването на решенията, приети единодушно. Седалището и адресът на двете дружества са идентични. Изложени са и съображения за наличие на роднинска връзка между Х. К. и М. К., негова сестра и съдружник в „Партньори" АД и Л. Х. - майка на Х. К. и М. К., която е заместник председател на „Партньори" АД. При така установените доказателства САС е приел, че по отношение на двете дружества - „Партньори" АД и „Олинеза Премиум" ООД са налице хипотези на свързани лица по смисъла на §1 ал.1 т.1, т.3 и т.4 и §1 ал.2 от ДР на ТЗ. С оглед на това е прието, че се е осъществил правноралевантният факт - знание за увреждане, както от длъжника - „Партньори" АД, така и от третото лице - „Олинеза Премиум" ООД.

В изложенията си касаторите считат, че решаващите изводи на съда са обосновани чрез произнасяне по същество по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които стоят в основата на спора: „1. Относно предпоставките за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД и в частност за доказването на знание за увреждане от договарящата с длъжника страна по възмездна сделка. 2.Относно приложението на презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД по отношение на юридически лица."

Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.

Така формулираният първи въпрос е формално във връзка със спора, но изложените съображения към него по същество не касаят предпоставките за уважаване на иск по чл.135 ЗЗД, а доказателствата, с които се установяват тези предпоставки и обсъждането им. Тези обстоятелства, както се посочи по-горе не покриват общите основания за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Касаторите не твърдят наличие на други предпоставки за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, различни от посочените от САС и законовата разпоредба, а излагат доводи относно обосноваността на направените изводи, което е оплакване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият въпрос не е във връзка с конкретния спор, доколкото САС не е изложил съображения и не се е позовал на чл.135 ал.2 ЗЗД. Както се посочи по-горе изложени са съображения за наличието на знание за увреждането от двете страни по сделката, доколкото са юридически лица и в този случай знанието е налице ако физическите лица от състава на неговите органи на управление знаят за увреждането, а това знание е установено по делото от участието на тези лица в заседанията на органите на двете дружества, на които са взети решенията за покупко-продажбата на процесните имоти.

С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационите жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на САС.

На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 17190.68 лв. от всеки - адвокатско възнаграждение /списък по чл.80 ГПК, фактури и платежни нареждания/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 2131/09.08.2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав по в.гр.д. № 6045/2017 г.
ОСЪЖДА „Олинеза Премиум" ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на К. Ц. Г., [населено място], ж.к. „Надежда ІІІ" [жилищен адрес] сумата 17190.68 лв. /седемнадесет хиляди сто и деветдесет лева и 68 ст./ направени разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Партньори" АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на К. Ц. Г., [населено място], ж.к. „Надежда ІІІ" [жилищен адрес] сумата 17190.68 лв. /седемнадесет хиляди сто и деветдесет лева и 68 ст./ направени разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Източник: zname365.com