Сълзи и аплодисменти за Стефан Данаилов
Секция: КУЛТУРА
28 Ноември 2019 10:52
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Сълзи и аплодисменти за Стефан Данаилов

/КРОСС/ Сълзи, аплодисменти и спомени за цял живот. Така България изпраща големия актьор Стефан Данаилов. Любимият на поколения българи артист ни напусна след дълго боледуване.

За историята на едно 40-годишно приятелство на сцената и в живота със Стефан Данаилов разказа в студиото на „Тази сутрин" директорът на Народния театър „Иван Вазов" Мариус Донкин. Той сподели, че има незаменими хора и великият актьор е един от тях. Нашето приятелство се разви много особено, не пламна изведнъж. Имаше години, в които ние се разминавахме в театъра - той беше партиен секретар, но никога не съм чул укор от него, нито някаква ирония. Човек, който обичаше и уважаваше всички - сърцето и портфейлът му бяха отворени за всички, каза още Донкин.

Директорът на Народния театър сподели за едно творческо преживяване с Данаилов, което описва взаимоотношенията им. Имаше една пиеса, която ние играехме само двамата, казваше се „Енигматични вариации", това беше момент, в който той преживяваше депресия заради отношението на хората към него, периодът, в който го обиждаха. Затваряйки се вкъщи, той успя да прости на тези хора. Занесох му пиесата и казах: „Прочети я и виж какво мислиш". На другия ден той ми отговори, че му е харесала, но хората няма да ни разберат - изиграхме тази пиеса над 100 пъти, посочи Донкин. По думите му между тях винаги е имало честност и отдаденост. От Данаилов е научил, че хората трябва да бъдат заедно, да се обичат и да се уважават. Донкин заяви, че Ламбо е един от малкото хора, които не са се променили, въпреки славата и политическата обвързаност. Той беше достоен, имаше вярата и силата в убежденията си. Това, което мислеше - той го правеше. Интуитивно, хората разбираха това и продължиха да го обичат. Той беше човек, който се грижеше за учениците си, след като излязат от Академията, допълни артистът.

Донкин посочи, че ясно си спомня последния разговор с Данаилов - описа го като безмълвен. Беше в болницата, хванах го за ръката, помилвах го, а той само се обърна, погледна ме и ме стисна. Това е повече, отколкото да си говорим. Аз знам, че ще продължа да си говоря с него, знам, че ще ме съветва, знам, че ще ми помага - просто няма да го виждам, сподели още директорът на Народния театър.