Путин и Вучич обсъждаха икономически теми по време на Срещата на върха
Секция: Русия
04 Декември 2019 18:35
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Путин и Вучич обсъждаха икономически теми по време на Срещата на върха

/КРОСС/ През втория ден от юбилейната среща на НАТО в Лондон руският президент Владимир Путин приема в Сочи сръбския си колега Александър Вучич. Това е 17-а среща между двамата лидери, трета за тази година. Сред темите, които се очаква да обсъдят, са Косово, военният неутралитет на Сърбия, доставките на руски газ за сръбските потребители, проектите на руските железници в Сърбия и увеличаването на търговията между Москва и Белград.

Балканистът Райна Асенова коментира в "Нашият ден" срещата. Очаква се по време на визитата сръбският президент да поиска кредит от 172 млн. долара за изграждане на железница Белград - Нови Сад, както и газовите доставки за Сърбия.

Капсулира ли се икономически Сърбия?

"Изгражда се една кръвоносна система между двете страни, защото основните приоритети - енергетиката и руската подкрепа за Косово, тъй като на запад никой не признава, че Косово е част от србската държава - засилват зависимостта на Белград. Белег за това е и фактът, че Вучич си затвори очите за шпионската афера през ноември."

Асенова припомни, че Сърбия е единственият съюзник на Русия на Западните Балкани. Страната е решена да запази военен неутралитет, и макар да е заобиколена от натовски държави, продължава да не иска да се присъедини към пакта.

"Когато се говори за Западните Балкани вниманието обикновено се фокусира върху Косово, но Босна и Херцеговина буди не по-малко опасения и трябва да следим какво се случва там - подчерта Асенова. От 5 декември страната поема контрола над цялото си въздушно пространство. - Досега Босна и Херцеговина трябваше да плаща 35 млн. евро годишно на Сърбия и Хърватска за контрола над въздушното ѝ пространство над 10 000 метра надморска височина."

Асенова обърна внимание и на факта, че от 1 януари Хърватия поема Европредседателството и е решена "да поеме инициативата от София за връщане на Западните Балкани в дневния ред на обсъжданията, тъй като Европа не може да си позволи нов пожар да се разгори в нейната периферия."