/КРОСС/ За подмяната на водоснабдителната инфраструктура трябва да има работни проекти и след това де се отпуснат средствата от 3 млрд. евро през оперативна програма. Така ще се преодолее проблемът с работата "на парче" и ще се помогне на много региони, защото дори при тези флуктуации на водните количества няма да се достига до водни кризи и режим на водата. Разбира се, остава въпросът за строителството на допълнителни хидротехнически съоръжения с национален характер, коментира доц. Косьо Стойчев, преподавател в СУ, в предаването "Бизнес старт" с водещ Живка Поптанасова.

"Кризата в Перник представлява казус, който може да се случи навсякъде в България. Имахме две събития, които се надсложиха. Два сезона бяха сухи. Прибавяйки и евентуалното изпускане на вода към друг воден регион, се получи този режим на водата".

Гостът обясни, че този тип политика "на ръба" отново би довела до нещо подобно, и смята, че краткосрочни мерки биха спасили положението до следващия максимум на валежите, т. е. чакаме природата да ни реши проблема.

В този регион изпитват сериозна водна недостатъчност, отнасяща се до питейно-битовото водоснабдяване. Това показва, първо, че ние не използваме водата като промишлен и стопански ресурс в достатъчна степен, защото искаме да имаме социални цена".

Професор Стойчев изтъкна, че подмяната на мрежата работи с хипотезата, че разполага с достатъчен воден ресурс, който да се съхрани. "Но като липсва такъв ресурс, тази мрежа остава празна. В Перник е необходимо второ водно хранилище, друг язовир", допълни той.

"България отдавна не се занимава сериозно със строителство на нови водни хранилища", посочи гостът.

Според Стойчев настъпващите климатични промени ще предизвикват тези засушавания и силни извалявания. 

Експертът отбеляза и друг важен аспект на водния сектор у нас.

"Ние сме свикнали на ниска стойност на водата. Малко европейски държави могат да си позволят до дома си вода, която пристига до чешмата, и да е годна за пиене и готвене. Това е лукс. Когато изчисляваме социалната поносимост, следва обществото да отделя такъв процент от доходите си, че да си позволи вода, която да покрива всички разходи за добива, съхранение, пречистване, транспортиране и връщане обратно в природата", подчерта той.