Проф. Христина Вучева: Бюджетът да доплати намалението по първия пенсионен стълб
Секция: Интервюта
12 Декември 2019 09:25
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Проф. Христина Вучева: Бюджетът да доплати намалението по първия пенсионен стълб

/КРОСС/ Действащата пенсионна система е създадена в периода 2000-2002 г. Основната заслуга за това бе на специалистите от Световната банка, които в този период ни помагат по много въпроси на институционализирането на социалната сфера.

Както е известно, нашата пенсионна система включва част, която се основава на познатия във всички европейски страни принцип за солидарност и част, която е свързана с не толкова широко използван принцип, наричан капиталов.

През изминалите около двадесет години се появяваха и решаваха много въпроси. Те идваха главно от т.н. първи стълб и, по-конкретно, това бяха проблеми за размера на вноските за осигуряване, за осигурителния стаж и необходимата възраст за пенсиониране. Едва от последните три, четири години се появиха и проблеми по втория, капиталовия стълб. Първите тревоги за втория стълб бяха споделени от министъра на финансите Владислав Горанов. .

В края на месец декември 2014 г. в един неделен ден, беше съобщено, че при министър-председателя Бойко Борисов е проведена среща с участието на синдикати и двама министри - на финансите и на труда - от наскоро сформираното второ правителство на ГЕРБ. Обсъдена била възможността в проекта за Закон за държавен бюджет за 2015 г. да се запишат промени в КСО, чрез които да се даде възможност задължителната допълнителна пенсионна осигуровка за родените след 31.12.1959 г. да може да се прехвърля по желание на осигурените от втория към първия стълб. Това предизвика веднага реакция на универсалните пенсионни фондове /УПФ/, на работодателите, та дори и на коалиционния партньор на управляващите - т.н. Реформаторски блок. Последваха обвинения как управляващите искат да национализират парите на хората. В резултат беше приет и публикуван текст, който добива практически смисъл едва след като се направи някаква наредба. По този начин, въпреки поправката на КСО, публикувана в бр. 107 на ДВ от 2014 г., реално промените станаха факт по-късно.

Последваха коментари и по студия и сайтове. Основната критика беше насочена към министъра на финансите. Обвиняваха го, че иска да запушва дупки в бюджета на НОИ като отнеме парите на хората, събрани по личните им сметките в УПФ. По наша оценка, тези обвинения бяха необосновани.

До края на второто правителство на г-н Борисов, прекратило предсрочно мандата си, проблемът се позабрави. Той беше възобновен с идването на третото негово правителство и новия социален министър. Той направи опит да възобнови дискусията, тъй като с наближаването на 2021 г. когато ще се появят първите пенсионери с права за пенсии по втория стълб, трябва да има отговор на многото проблеми, избягвани през целия период след 2000 г.

През 2017 и 2018 г., въпреки разпоредбите разрешаващи прехвърляне на средства от втория в първия стълб, не стана ясно как ще се изплащат през 2021 г. първите пенсии от УПФ. Странното е, че при създаването на системата през 2000 г. този много важен елемент на организацията на т.н. втори стълб, не е намерил законово определение.

Едва през 2019 г. КФН и МТСП публикуват данни за доходността на УПФ. През месец януари 2019 г. отчетът на един от фондовете показва отрицателна доходност. Общите резултати се видяха от оповестената статистика за периода 2016-2018 г. За посочения период среднопретеглената доходност на десетте фонда се указа 0.96%.

По данни на Комисията за финансов надзор, към края на 2018 г. само два фонда отчитат доходност над 2%. Фондът, който държи най-голям пазарен дял отчита доходност 1.02%.

Тези тревожни данни бързо бяха отминати с обещанието, че ще се сформира работна група, която ще предложи ред за изплащане на първите пенсии през 2021 г.

Всичко приключи с обещанието, че комисията ще продължи да работи. Така се стигна до месец септември на т.г., когато МТСП отново предостави на обществото данни за възможните решения за изплащане на пенсии на първите пенсионери по втория стълб. Последваха обсъждания в работната група и срокът отново беше отложен.

Проблемите, които пораждат разногласие в работната група, идват от това, че по сметките на тези, които ще имат право на пенсия пред 2021 г сумите са много малки. Според обясненията на работната група това е така, защото първите пенсионери по новия ред са жени, чийто възнаграждения са винаги по-ниски и защото не всички са се осигурявали редовно, а и срокът от 20 години е недостатъчен, за да се проявят очакваните резултати. Разговорите в работната група зациклят, когато трябва да се регламентира свободата на избор на хората за начина на плащане на втората пенсия - особено когато се настоява тя да е пожизнена.

През месец септември 2019 г. МТСП набра смелост, за да съобщи, че възможната втора пенсия ще бъде не повече от 30-35 лв. месечно, а хората, които биха имали право на пожизнена пенсия, ще бъдат много малко. Това бързо беше отстранено от общественото внимание като фондовете посочиха, че всъщност всичко е много по-добро, но то се замъглява при осредняването на данните поради наличието на около един милион кухи партиди, по който не постъпват пари, защото хората не са в България. Работната група продължи да работи, но пак не се казваше ясно, макар че се споменаваше, че тези първи пенсионери ще получат общо от първия и втория стълб по-малък размер пенсия, отколкото, ако вноските им бяха свързани само с първия стълб.

Към края на месец ноември 2019 г., когато отново се постави проблема за обсъждане и се предложи от МТСП по-ясно решение, цялото войнство на участниците в бордовете на пенсионните фондове тръгна да търси решение в друга посока. Заговори се, че е несправедливо да се намалява сумата на пенсията по първия стълб заради това, че там постъпва не 19.80%, колкото е пълният размер на вноската, а 14.80%. Търсят се мотиви, за да се отскубнат повече пари от първия стълб и така да не стане видим неприятният факт, че двете пенсии от първия и втория стълб ще бъдат по-ниски от едната по първия стълб. Това неизбежно ще породи разочарование всред хората, на които им предстои да продължат да очакват обещаното благоденствие чрез допълнителното задължително капиталово осигуряване.

Чуват се все по-странни твърдения, като например - защо изобщо ще трябва да се намалява пенсията, изчислена по правилата на първия стълб, след като нашият пенсионен фонд отдавна не се пълни само с вноските на осигурените, а и с приходи от държавния бюджет.

Защо и с колко трябва да се намалява изчислената по правилата на първия стълб пенсия за хората, които имат вноски в частните пенсионни фондове е проблем, за които трябва да се говори открито и ясно.

Капиталовият принцип при пенсионната система се основава на отделни лични сметки за всеки осигурен, по които постъпват част от вноските /в нашия случай 5%/.

Това автоматично поставя в друго положение хората, за които законът предвижда тази възможност. За тях действащият норматив за фонд „Пенсии" не е 19.80%, а 14.80%, защото сумите, свързани с 5% стават тяхна частна собственост. С този акт тези хора се отделят от останалите, чийто пенсии се определят по първия стълб. Родените след 01.01.1960 г. получават по закон срещу вноска от 5% лични пари по отделна сметка. Законът е предвидил възможност тези пари да нарастват, но това зависи от един твърде рисков фактор - финансовия пазар и управленските умения на фондовете. Не трябва да се забравя и обстоятелствата, че фондовете са акционерни дружества и се нуждаят от печалба и издръжка. В периода от 2000 г. до 2018 г. от такси и удръжки те са получила около 1.4 млрд. лв. Следователно, намалението на пенсията по първия стълб на всеки роден след 01.01.1960 г. - не е в зависимост от това как се попълва общият солидарен фонд „Пенсии", а от обстоятелството, че тези хора имат привилегията да са собственици на отчисленията по част от нормативната вноска. Това няма връзка с обстоятелството дали парите по фонд „Пенсии" стигат, за да се плащат пенсиите по първия стълб. За съжаление, никой не е пояснил на хората, когато са избирали УПФ, че те ще имат свои, лични пари, но ще носят и риск за това че тези пари могат да растат, но могат и да намаляват. Никой не е пояснил и това, че полагащата им се пенсия по първия стълб ще бъде в намален резерв в зависимост от съотношението през годините между вноската, определена по закон и частта от нея, която става тяхна собственост в съответния универсален пенсионен фонд. И за това не трябва да бъдат винени пенсионните фондове, а управляващите, чийто дълг е да осведомяват навреме хората за своите законодателни решения.

От изчисленията на МТСП става ясно, че при наличие на суми по индивидуалните сметки, които са набирани от осигуровки, правени върху осигурителен доход около максималния му размер, може да се очаква сумата от двете пенсии - от първия и втория стълб - да бъдат малко над възможната една пенсия. Всички, чийто осигуровки са направени върху минималния осигурителен доход и малко над него, но под максималния, вероятно ще имат пенсии и от двата стълба, които не достигат възможната една пенсия. Дали това е временно състояние, което може да се промени при период по-дълъг от двадесет години, може да се отговори само на основа на изчисления и оценка на различни и трудни за предвиждане показатели.

При тези обстоятелства и при отсъствието на ясен запис в законодателството как се намаляват сумите полагащи се за пенсия по първия стълб за родените след 01.01.1960 г. е справедливо да се уреди законодателно следната процедура:

а/ полагащата се част от пенсията за родените след 01.01.1960 г. за първия стълб се намалява за периода след 01.01.2015 г., когато се регламентира правото на избора за прехвърляне на сумите от втория в първия стълб.

б/ за останалите периоди, поради отсъствие на законова норма, която да пояснява на осигуряващите се риска, който поемат, сумите на съответното намаление на пенсията по първия стълб се компенсира, но не за сметка на фонд „Пенсии", а за сметка на ежегодно предвиждани суми от държавния бюджет. Тази сума трябва да се планира всяка година отделно от възможната субсидия за недостига по общия фонд „Пенсии".

Този подход ще покаже на всички, че когато не сме видели навреме допуснатата грешка в законодателството, трябва да платим чрез общите ни пари - държавния бюджет.

Другият проблем на пенсионната ни система, това е проблемът за недостига на средства по фонд „Пенсии". Той не идва от грешки на управлението, а се причинява от фактори, които са присъщи на всички страни и в някаква степен са неизбежни.

Проблемът за недостиг на пари по основния фонд „Пенсии" стана видим след намалението на осигурителните вноски след 2002 г. от правителството на НДСВ и ДПС. Това намаление беше значимо и в периода 2006 - 2008 г. Тук трябва да отбележим, че правителството на Сергей Станишев, в желанието си да се застрахова за бъдещите избори през 2009 г., намалява данъци, намалява осигурителни вноски в значителни размери. Както е известно, въпреки това загуби изборите.

В края на 1999 г. НОИ в частта за пенсии е с излишък от 130 млн. лв. Това число се съобщава от дългогодишния ръководител на осигурителната пенсионна система Николай Николов през 2015 г., когато той е заместник-министър по труда и социалната политика във второто правителство на г-н Борисов.

През 2016 г. недостигът по фонд „Пенсии" е 5 млрд. лв. Известно е, че през 2000 г. вноската за осигуряване е 32% и през годините се намалява стремително, за да достигне 17.80%. След корекцията в нормативите с по един процент през 2017 г. и 2018 г. във връзка с изменението на закона след реформата започната през 2015 г. от второто правителство на Бойко Борисов, нормативът става 19.80 %

Проблемът с недостига по фонд „Пенсии" се усложнява и от други фактори. Както е известно този недостиг не може да се компенсира нито само чрез промени във възрастта за пенсионирани, нито чрез непрекъснато нарастване на вноските, защото това увеличава разходите за труд и намалява конкурентните възможности на страната ни. Поради тези причини, а и по редица други, появили се през последните години, е за предпочитане проблемът за недостига за фонд пенсии да се решава като се отделят бюджетни субсидии. На пръв поглед това е в пълен дисонанс със смисъла на осигурителната система и нейното отделно управление от Държавния бюджет, но е гаранция за запазване на възможния и необходим солидарен принцип за осигуряване на старините на хората. /БГНЕС

---

Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси. Тя е бивш министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995 г./