Илияна Йотова: Изборите изпиха енергията ни, накараха държавата да спре
Секция: Интервюта
15 Декември 2019 14:32
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Илияна Йотова: Изборите изпиха енергията ни, накараха държавата да спре

/КРОСС/ Европейските и след това местните избори изпиха енергията ни, заяви пред БНР вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя е категорична, че трябва да направим така, че в следващите години да не се получава така, че да имаме два избора в една година.

„Политическото противоборство и надскачане на личности, ажиотаж и дискусии за това как се правят избори, кой кой е - сякаш накараха държавата да спре. Много малко като държава сме постигнали. 2019 г. няма да се запомни с кой знае какво - нито една реформа в нито сфера, година, в която повече говорихме за политика и по-малко за собственото си развитие като общество и държава. Има отчуждаване на хората от политиката, въпреки двата избора. Изборите останах горе в политическата върхушка. Това, че местната власт се избра с 1/3 от българските граждани може би е най-сериозната диагноза в това отношение", коментира тя в интервю за предаването „Неделя 150" на програма „Хоризонт".

Общо е усещането, че 30 години по-късно няма справедливост и неравенствата са твърде високи, подчерта със съжаление Илияна Йотова.

Най-тревожното според нея е отказът на хората от участие в обществения живот.

Нямаме нужда от президент, който мълчи и слуша

„Не смятам, че имаме нужда от президент, който стои, мълчи, преглъща - както беше в предишния мандат, и слуша онова, което му казва изпълнителната власт", категорична бе Илияна Йотова. По думите ѝ президентската двойка изпълнява ангажимента си към българските граждани.

„Ние имаме най-силното правомощие - да казваме онова, което мислим. Когато не са удачни решенията, когато не са верни решенията, когато те са срещу всички нас - този глас няма как да бъде спрян".

В политиката не трябва да се говори с много емоция, а с повече хладен разум, препоръча вицепрезидентът.

„На фона на ниските показатели - това е анализ, направен от нас, въз основа на който трябва да се каже как се развива България до 2030 г. - документ, който е публикуван и е доста слаб и блед. Ако това ще бъде развитието на страната ни до 2030 г. - от всичко и накрая нищо - това означава, че тази „стабилност" е по скоро стабилността на примирението, която да продължава и следващите години", посочи тя.

Широк обществен дебат за промени в Конституцията

Вицепрезидентът препоръча на управляващите промените в Конституцията за наблюдаващ прокурор да бъдат подложени на широка обществена дискусия:

„Не може това нещо да се вземе на едно заседание, едва ли не на крак в събота. Това са сериозни неща, които влекат след себе си много последствия. Тази дискусия има нужда от една много по-сериозна обществена дискусия, за да може действително българските граждани да са убедени, че ако се направи такава промяна, тя е за добро, за да получават справедливост. Иначе когато я затворите пак в един парник, хората казват - „Ето пак си направиха някакви закони, които удовлетворяват някого, но в никакъв случай те не удовлетворяват мен".

Тя очаква скоро да бъде предложена цялостна ревизия на Закона за българското гражданство.

30 години по-късно

„Не съм от хората, които смятат, че днес - 30 години по-късно, разочарованието доминира. Трябва ясно да си дадем сметка колко много неща в положителна посока се промениха в тези 30 години", коментира вицепрезидентът и добави:

„На 30-ата година хората вече не се задоволяват само да кажат, че живеят в демокрация. Българското общество е достатъчно взискателно към това как изглежда демокрацията 30 години по-късно. Тя не е нещо, което идва с магическа пръчка. Демокрацията е нещо, за което трябва да се воюва всеки ден, иначе ще дърпат шалтери, ще продължава социалното разслоение, ще продължават двойните стандарти на европейско ниво, ще продължава чувството в много хора за това, че са втора ръка".

Младите хора не помнят това време и се интересуват от това как ще се развиват оттук нататък в България и как ще развиват страната си, категорична е Йотова.

Европа - по-разделена отвсякога

Според вицепрезидента в момента Европа е по-разделена от всякога:

„Стени, език на омразата, разделителни социални линии, неудовлетвореност в хората".

Освен това европейският проект е неясен, смята тя. Според нея Лисабонският договор е голям компромис, който в много отношения не работи.

И Брекзит поставя Европа в нова светлина, включително и България, подчерта още Йотова. По думите ѝ ние не трябва да продължаваме да бъдем обект на европейски политики, а трябва да се намесваме много по-сериозно.