Парламентът е институциятата с най-ниски нива на доверие
Секция: ПОЛИТИКА
18 Декември 2019 15:23
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Парламентът е институциятата с най-ниски нива на доверие

/КРОСС/ Парламентът продължава да е институцията с най-ниски нива на доверие сред политическите институции в обществото. Това показват данните за основните политически институции през 2019 г. и ежемесечните данни от последните три десетилетия в проучване на Галъп Интернешънъл.

В края на годината 23% изразяват доверие в парламента, а недоверие - 67%. Останалите се затрудняват да отговорят. Правителството закономерно е с по-високи нива на доверие от парламента, но и за тази институция негативните (62%) оценки значително надвишават позитивните (29%). Президентът традиционно е институцията с най-висок обществен авторитет и през 2019 г. - доверие в края на годината 56%, недоверие - 30%.

През цялата 2019 г. нивата на доверие и недоверие в парламента се движиха в споменатите стойности. Като цяло, и през тази година доверието в парламента всъщност продължава да изглежда малко по-добро на фона на предходни години. Разбира се, решително преобладават негативни оценки, но се долавят и малко по-позитивни от обичайното. Тази тенденция започна през пролетта на 2017 г. с тогавашната смяна във властта. Погледът от дистанцията на времето дори показва, че става въпрос за трайно благоприятен период в трите десетилетия от началото на промените въобще - доколкото въобще отношението към парламента може да бъде благоприятно.

През 2019 г. нивата на доверие в правителството останаха под 30%, а на недоверие - над 60% В момента на т.нар. „Апартаментгейт" дяловете на доверие намаляха по-близо до 20%, а дяловете на недоверие достигнаха и по-близо под 70%. През 2018 г. пък правителството се ползваше с малко по-добри нива на популярност, в сравнение настоящата година. Краят на 2018 г. обаче донесе и рискове за популярността - вероятно заради известно повишаване на политическото напрежение по повод повишението на цени. Може би и заради победата на управляващата партия ГЕРБ в изборите за Европейския парламент през май, тенденция на спад в доверието не продължи. Победата в местните избори допълнително утвърди образа на управлението.

На този фон през 2019 г. доверието в президентската институция се движи на нива от над 50%, а недоверието - около и малко над 30%. Разбира се, отражение дават и различни предизвикателства като противопоставянето на управляващи и президент или (заедно с това) естествената в хода на мандат „ерозия" на показателите. Въпреки всичко, засега президентът запазва нива на доверие и остава всъщност единствена фигура у нас с положителен рейтинг (доверие минус недоверие).