/КРОСС/ Днешната дискусия и решенията, които ще вземем, са много закъснели, но все пак дават шанс нещата да се направят както трябва. Да оставим крайните интерпретации и внушения настрана, но да видим защо се стигна дотук?

Обвиняваме правителството и мнозинството в пълна липса на чуваемост за притесненията на немалка част от българското общество. Опитахте се да неглижирате надигащото се недоволство от политиката в сферата на социалното подпомагане, разчитахте, че напрежението ще се уталожи и тихо и кротко приетите промени ще влязат в сила.

В същото време не можем да не отбележим, че протестите срещу Стратегията за детето - такава каквато беше публикувана, а после оттеглена - и срещу законодателството, което стъпка по стъпка от години ни води именно към модела, доразвиван в оттеглената стратегия, беше най-мащабното за тази година - и като масовост, и като продължителност, и като териториален обхват. Вярно е, че БСП подкрепи промените в закона на първо четене - подчертавам на първо четене - защото в него има много елементи, свързани с хората с увреждания, които са безспорни. Но покрай безспорните неща, в него влязоха и спорни тези, които засегнаха един вече оголен нерв - привързаността на българина към семейството и към детето като върховна ценност.

И по-лошото е, че и днес продължавате да обяснявате, че няма проблеми, че има грешни интерпретации, че всичко е наред. Даже стигнахте дотам да замесите и социалните работници и да обяснявате, че са незаслужено демонизирани - не, никой не ги демонизира, даже напротив - за нас, за БСП, техният труд е свещен и се радваме, че по наше настояване те ще получават по-високи заплати през 2020 г. Но законът, ако остане в този си вид, ще постави в перспектива и тях в много трудна среда.

Днес подкрепяте отлагане на влизането в сила на промените в закона. Но за какво е това отлагане? Дали за да имате време за истински диалог и търсене на правилните и приемливи решения? Или това е само за симулиране на желание за диалог, а истинската причина е прикриване на липсата на готовност от страна на Министерството на труда и социалната политика с необходимата подзаконова нормативна база?

Времето ще покаже.

Няма да влизам в дискусия по закона по същество, тъй като дебатите предстоят. Ще споделя обаче някои принципни постановки, които засягат социалното подпомагане, респективно социалните услуги и особено политиката към децата в риск:
- Против сме възприемането на вносни модели - казвам вносни, защото в самите текстове на някои места личи нескопосан превод от английски език - които превръщат грижата за децата в доходен бизнес за частни национални и чуждестранни доставчици на услуги и трасират поредно оттегляне на държавата от присъщи само и единствено на нея функции;
- Настояваме за стриктни правила и контрол над тези доставчици на услуги, ясни дефиниции и категорично разделяне на функциите и правата на доставчика от тези на възложителя на услугата; система, която съдържа в себе си риск от ненужно спираловидно разрастване, е неприемлива;
- Искаме ясно дефиниране на специфичния национален модел на защита на децата - от години се налага чужд на българското общество модел, който разглежда детето просто като индивид, а не като неразделна част от семейството; най-добрата и първа грижа за детето в риск е не то да бъде иззето или изолирано от семейството, което често го травмира тежко, а основните усилия да бъдат насочени към подкрепа на семейството, за да се справи с трудностите; убеден съм, че можете да ми дадете десетки примери, че се прави именно това, но срещите ми в последните месеци показват, че обратните примери даже и преди влизането на този закон в сила са налице; разберете, народопсихологията у нас е различна от тази на западните ни партньори, някои от вас може да го нарекат изостаналост, провинциализъм, но за българина връзката между поколенията и вътре в едно семейство е много силна, това ни е спасявало в най-трудните времена, не я разкъсвате.
- По наша преценка 6 месеца са твърде много време за преглед и корекции на този закон, но ние ще подкрепим отлагането на влизането му в сила с настояването тези 6 месеца да бъдат използвани за една по-широка дискусия за цялостния модел, който утвърждаваме в България, като може да започне разговор по нова Стратегия за детето, по промени в други свързани закони като например Закона за закрила на детето.
- Парламентарната група на "БСП за България" ще участва активно в тези разговори както тук в столицата, така и в регионалните и местни дискусии по приетите промени; освен това ще направим още една стъпка - ще сезираме Конституционния съд за някои от текстовете, тъй като имаме известни съмнения за тяхното съответствие с Конституцията; така ще помогнем за още по-ясен и категоричен изход на предстоящите консултации и дискусии.