/КРОСС/ Какво му трябва на българското кино? Нищо повече от малко по-голям бюджет, свобода на интерпретациите и европейско самочувствие. Доказателството – новият филм на Виктор Чучков-син „18 процента сиво“.

Предпремиерната прожекция за медии приключи с овации. Не от любезност, а истински. „18 процента сиво“ се оказа качествен продукт, какъвто отдавна беше нужен на умореното ни сякаш българско кино.

Филмът е построен изцяло върху популярния роман от Захари Карабашлиев. Разликата е, че мястото на действието е Европа, а не Америка. Европейският Зак, предприел скиталческо търсене на себе си из държавите от Стария континент, е изключително органичен и цялостен образ. Руши Видинлиев е неузнаваем в тази роля. Плътно и дълбоко е и присъствието на Доля Гавански в ролята на неговата съпруга Стела. Като цяло кастингът е перфектен, характерни и добри европейски актьори влизат в образи, които са далеч от филмовите клишета.

Това е едно кинопътешествие в пространството и в душата, ритмично и визуално стегнато. Не е случайно, че филмът с предварителната подготовка, седемте снимачни седмици и постпродукционния етап е отнел на „Чучков брадърс“ цели 5 години.

По принцип киноадаптациите на книги, особено на съвременни, са сложна задача. А ако книгите са популярни колкото романа на Захари Карабашлиев, трудността става двойна. Затова филмът на Виктор Чучков, който едновременно следва структурата, но и си позволява творческа свобода, е сериозно постижение. Той внася допълнителни пластове във вече познатото произведение, без да го лишава от нищо.

Едно от най-съществените достойнства на „18 процента сиво“ е усещането за равнопоставеност между българските и европейските реалии. Зак е българин, който не се срамува да казва, че е такъв. Не го и изтъква, то просто е нещо обикновено в една обединена Европа. Българското в този филм не е екзотика, не е кръпка върху западното. Зад кадър тази равнопоставеност се изразява в богатото финансиране на продукцията от десетина държави, при това не само от ЕС.

Зак и Стела са първите истински европейци на българския киноекран. До тях достойно стои и Самуел Финци в ролята на брата на Зак, който живее в Германия. Роля, която му пасва идеално, защото е отражение на истинския му живот. Дори само това да беше, щеше да е достатъчно, за да ни накара да гледаме този филм. Но това е само един детайл.

Има много кино на екрана, истинско и добро, не маниерно и пресилено. Операторската работа на Ненад Бороевич е ненатрапчива и естествена, свързана органично с драматургичната цялост на филма. Музиката на Виктор Чучков-баща е дълбоката нишка на ритъма, който не се губи нито за миг.

Премиерата на „18% сиво“ за широката публика ще бъде през януари.

2020-а започва добре за българското кино.

*Източник: https://www.ploshtadslaveikov.com/