90% от сградите на психодиспансерите са в тежко състояние
Секция: БЪЛГАРИЯ
02 Януари 2020 09:15
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
90% от сградите на психодиспансерите са в тежко състояние

/КРОСС/ 80-90% от сградите на психиатричната помощ са в окаяно състояние. Това стана ясно от шефа на ДПБ "Св. Ив. Рилски" Цветеслава Гълъбова пред БНТ. Тя е участник в работната група, изготвяща новата Национална стратегия в областта на психичното здраве.

В рамките на изготвянето й е направена и оценка на сградния фонд, която откроява това тежко, дори критично състояние. По-голяма част от сградите са пригаждани от стари помещения като бивш затвор или склад. Сградите не са пригодни за такъв тип дейност, обясни Гълъбова, като посочи, че проблемът не е само в скъпата им и трудна поддръжка. Изключение правят клиниката в Пазарджик и клиниките в няколко университетски болници.

Нито една от сградите не е застрахована от подобни инциденти като пожара в софийския психодиспансер от 31 декември 2019 година. Столичните лекари обаче ще се справят, тъй като и друг път са били поставяни в подобна ситуация - да се преразпределят в различни други отделения. От столичния психодиспансер в Нови Искър са преразпределени 16 болни, останалите са в други отделения в столицатаСтресът от преживяното и от местенето пациентите ще преживеят постепенно. Общо София разполага с 230 легла за психиатрична помощ.

България обаче не разполага с регистър на психично болните и на практика статистика не се води акуратно. В момента статистика се води само на база потърсилите такава специализирана помощ. Все пак се смята, че при тежките заболявания от типа на шизофренията има относително реална статистика - около 70 000 са пациентите.

Цветеслава Гълъбова се надява Стратегията да не остане на хартия, при положение, че вече е зададена финансова рамка, и ще може да проведе реформа в психиатричната помощ в България. Тя предупреди обаче, че самият процес на реформа би продължил между 5 и 10 години.