/КРОСС/ Ден след Богоявление православните християни честват паметта на Кръстителя на Божия син - свети Йоан.

Църквата го почита още и като Предтеча-пророк, който разкривал греховете на хората и ги призовавал да се приготвят за идването на Спасителя, като очистят сърцата и помислите си, за да могат да приемат Христовото учение. Празникът е наречен от народа Ивановден. 

Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт на едва 34 години, са причина библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото за човек. Най-важната мисия на Свети Йоан била да кръсти Христос. Затова и най-големият от трите празника, посветени на светеца, се празнува веднага след Богоявление.  

През януари най-много именици има днес. 

На Ивановден празнуват над 355 000 българи, а Иван е второто най-разпространеното мъжко име в страната след Георги, сочат данните на НСИ.

Празникът е съпътстван и от народни обреди. В опит да запазят старите традиции жителите на Карлово и до днес спазват ритуала Къпанак.

Жените, сключили брак през изминалата година се къпят в ледените води на селската чешма.