/КРОСС/ На 18 януари православната църква почита паметта на Атанасий Велики. Той е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия. На 23 години участва във Вселенския събор в Никея, а по-късно става александрийски архиепископ.

Прозвището "велик" Атанасий получава заради борбата си срещу учението на свещеника Арий, отричащ същността на Бог Отец и Бог Син. Затова александрийският епископ е наречен "баща на православието".

В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете. "Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта" - казват българите. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: "Иди си, зимо, идвай пролет".

Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата.

Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. Ако има много сняг, голям берекет се очаква.

Името Атанас идва от гръцки език и означава „безсмъртен".

Имен ден празнуват: Атанас, Атанаскa, Tанас, Hасo, Hася