Андрей Кончаловски: Само некултурният е винаги свободен
Секция: Интервюта
19 Януари 2020 13:49
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
 Андрей Кончаловски: Само некултурният е винаги свободен

Режисьорът Андрей Кончаловски разказва за Ренесанса, Сталин, свободата на твореца и Холивуд

/КРОСС/ Популярният руски тв водещ и журналист Владимир Познер разговаря с Андрей Кончаловски за Ренесанса, Европа и Русия, за Сталин, свободата на артиста и Холивуд. Двамата стари познайници, които си говорят на "ти" - 82-годишният режисьор и 85-годишният журналист, се срещат за тв интервю след премиерата на неговия последен филм "Грехът на Микеланджело", прожектиран и у нас.

Познер: Защо Ренесансът се е случил в Италия, а не примерно в Русия или някъде другаде? По какви причини точно там изведнъж се случва нещо невероятно, което никога не се е случвало в историята на човечеството?

Кончаловски: Мисля, че не си прав. Мисля, че възраждания в различни епохи и цивилизации винаги са се случвали.

- А ние знаем ли за такива случаи освен в Италия?

- Предполагам, че не знаем и едва ли сме се замисляли. Но аз не се съмнявам, че Възраждането винаги е завръщане или преоткриване на нещо забравено и погребано в собствената история и култура. А Италия се явява наследник на Древна Гърция. Затова и Ренесансът се случва там. Не знам дали си запознат, но Цицерон е ходил на туриситическо посещение в Гърция. Великите латински философи да пътували, за да видят Акропола като туристи.

Освен това в Италия има много какво да се открие, да се изкопае от земята. Откривали са скулптури, пренесени от Гърция в Древния Рим. Когато Микеланджело видял Лаокоон – древногръцка скулптура, – той останал потресен. Самият Микеланджело, когато бил млад и още беден, направил копие на антична скулптура, замазал я с пръст и я закопал. След това я откопал и я продал на един арттърговец, от когото пък я купил кардинал. И когато по-късно Микеланджело я видял у кардинала и разбрал, че той е платил 300 флорина, се възмутил, защото той я бил продал на арттърговеца за 10 флорина. И двамата отишли заедно при него да си търсят разликата.

- В едно интервю ти казваш, че продължаваш да размишляваш по темата „Творецът и властта“. Когато аз пристигнах в Съветския съюз през 1953 г., Сталин беше още жив. Два месеца по-късно, слава богу, умря, иначе щеше да стане по-лошо. Но аз вярвах свято в него, така ми беше внушил баща ми, и едва доста по-късно се разочаровах. Как беше при теб?

- Аз преминах през друга парадигма. Бях ученик, за мен Сталин беше личност и помня смъртта му като голяма трагедия. Макар че в тази възраст... помня, че в деня на погребението в музикалното училище моят съученик Коля Капустин свири на пианото буги-вуги. И дойде директорката – горката жена беше ужасена.

- А какво е твоето отношение към Сталин сега?

- Отношението ми към Сталин сега ще бъде отразено в следващия ми филм „Дорогие товарищи“, свързан с разстрела на работническата демонстрация в Новочеркаск...  (На 1-2 юни 1962 г.  работници излизат на протест за по-високи заплати. Протестът е потушен от армията и КГБ. По данни, частично разсекретени чак в края на 80-те, 26 души са убити, други 87 са ранени, 7 са осъдени на смърт и разстреляни, останалите отиват в затвора - бел. ред.).

- Но по това време Сталин вече е умрял?

- Сталин е умрял, но първо, делото му е още живо, и второ - имало е много хора, които са вярвали в него както преди и са били трагично разочаровани от постъпката на Хрушчов. 

- Ти си човек, израснал в привилегирована среда. Баща ти е известен поет, автор на химна на СССР (а по-късно и на Русия) и в този смисъл ти като творческа личност принципно се различаваш от Микеланджело. Той все пак не е бил от привилегировано семейство. Или не – това не става съвсем ясно във филма?

- Не, той е от много обедняло семейство и е имал огромен комплекс да си върне отново привилегиите. Дори е намерил служба в градската управа за баща си. Но аз смятам, че в каквато и среда да живееше, Микеланджело щеше да е вечно нервен и неудовлетворен. Въпрос на темперамент - труден характер.

- И завистлив.

- И ние двамата с теб също сме завистливи. Всички сме такива.

- Микеланджело не го е криел според мен.

- Не, не, тогава времето е било такова – откровено. Големите художници един друг са се замеряли с камъни и са се обливали с кал. Микеланджело е хвърлял камъни по Рафаело и се е ругаел с Леонардо до смъртта му. А Леонардо правел дребни подлости. Например предложил на властите във Венеция да направи венец от златни смокинови листа, с които да прикрие срамотиите на статуята. Вбесен, Микеланджело го пратил да отиде да покрие своите срамотии. Според мен творецът трябва да завижда, това е много човешко чувство.

- Да поговорим за Русия. Често казваш, че руският народ не е готов за демокрация, че в мнозинството си е архаичен и живее едва ли не в каменната епоха...

- Каменната епоха - не, говорил съм за Средновековието. Но аз съм убеден, че днес в демокрацията формата се отчужди от съдържанието. Демокрация днес, според мен, не съществува никъде. Каква демокрация например има в Америка? Защо всеки кандидат-президент събира огромни пари...

- Ясно е защо. Реклама е нужна, да се купи телевизионно време.

- Каква демокрация е това, когато вървят реклами? Тогава можем да кажем, че демокрация има и при пастите за зъби – съревнование между различните марки. Разбира се, тази идея за демокрация се оформя през XIX век, но за да има истинска демокрация, е необходимо едно условие – съзнателни граждани. Ако гражданите не са съзнателни, това е имитация на демокрация. На всеобщите избори в която и да страна по света избирателите гласуват за човек, когото не познават. Демокрация е имало в Древна Гърция, защото там са избирали човек, когато познават.

Аз въобще смятам, че демокрацията е изживяла времето си. И сега започва много сложен период, в който това, което наричаме демокрация, е нещо друго.

- Добре, друг въпрос – Русия част ли е от Европа?

- Това е интересен въпрос. Русия безусловно е наследила европейски традиции, но като периферия на Европа тя е усвоила тези традиции с известно своеобразие. Защото Русия е в така наречената Зона на рисково земеделие. А в Европа се събират по 4 реколти и кравите излизат на паша и през зимата.

- Зависи. Не и в Норвегия, там никой не събира четири реколти и никой не пасе през зимата.

- Но в Норвегия не им се налага да събират сено за 7 месеца. А на нас ни се налага. И у този селянин, който 7 месеца не е правил нищо, освен да седи на печката и да чака пролетта, се заражда определен манталитет.

- Ти как се чувстваш, европеец ли си?

- Аз съм руснак. Не съм европеец – предпочитам да живея според собствените си разбирания, а не според законите.

- Твърдиш, че художникът не бива да е свободен. Ти не си ли свободен?

- Разбира си, че не съм.

- В какво се изразява твоята несвобода?

- В това, че имам нужда от пари.

- Всеки има нужда от пари.

- Не, човекът, който пише роман, няма нужда от нищо, докато не го напише. Писателят може да бъде свободен. А аз се занимавам, грубо казано, с монументално изкуство, то изисква много пари. Но по принцип творецът е слуга, който обслужва обществото, като му доставя културни ценности. Илюзията, че само свободният художник може да създава шедьоври, е доста относителна. Защото Сервантес, Микеланджело...

- Момент – на Сервантес никой нищо не е поръчвал и нареждал...

- Да, но той е писал по времето на Инквизицията.

- Но никой не му е поръчвал и никого не е обслужвал.

- Обаче всички ренесансови художници са работили само по поръчка. Въпросът за свободата е донякъде надценен - висококултурният човек винаги е несвободен, защото той е ограничен от своята култура. А некултурният човек винаги е свободен – той може да поставя и снима каквото си ще.

- Защо се отказа от Холивуд?

- Холивуд се промени през десетте години, в които бях там. Този Холивуд, в който пристигнах през 70-те, беше космополитен, с малки и големи филми, Копола и Скорсезе бяха начинаещи класици и можеха да се снимат филми за малки бюджети. И още – на кино ходеха родителите. В Ню Йорк можеше да се види опашка за филм на Антониони. Десетина години по-късно, след „Междузведни войни“, "Уолстрийт" разбра, че зрителят се е променил и вече на кино ходят тийнейджърите. И той заложи изцяло на тях, практически родителите вече не ходят на кино, а аз исках да правя филми за тях.  А сега вече всички таланти от Холивуд отидоха в телевизията. И телевизионните сериали станаха много високо качество. Всички американски автори отидоха в телевизията.

Източник в-к Сега