/КРОСС/ Скандалът с унижаваните болни възрастни хора в центъра за хора с увреждания „Свети Георги" в Пловдив избухна още преди да сме забравили разкритията за дома в Горно Косово, община Сухиндол, в който за една година бяха починали 25 от пациентите. Спешната проверка, разпоредена от ресорният министър Деница Сачева не установи никакви нарушения, а като причина за високата смъртност бе посочено тежкото състояние на настанените в дома.Социалният министър цитира данни на Световната здравна организация, според които през последните 5 години два пъти са се увеличили разболелите се от деменция. Болестта пък вече била с равни показатели по смъртност със сърдечно съдовите и раковите заболявания. И допълни, че всички домове за настаняване на хора с деменция подлежат на закриване в дългосрочен период, а на тяхно място трябва да се появят центрове за настаняване от семеен тип. Точно какъвто е центърът „Свети Георги". Общински комплекс , в който за едно място чакат по 40 души.

Разследване на Нова телевизия показа записи, направени със скрито устройство, поставено от близка на една от жените, настанени в дома. Пловдивчанката твърди, че баба й била тормозена от персонала в дома, който буквално се гаврел с пациентите, болните жени и мъже били удряни, държани без храна , заключвани, тормозени и пр. Скритото устройство е запечатало унизителни реплики, цинични подхвърляния и изключително грозно отношение.

Кой стои зад всичко това и системно ли е било това отношение към болните в центъра?

Факт е, че от откриването му до сега в дирекция „Социални дейности" в общината няма постъпило нито едно оплакване от пациент или близък на болен. Според източници от дирекцията там проверките са системни, а сериозни нарушения не са открити. Пловдивчани , които имат близки в центъра , също са изненадани от разкритията. Домът е далеч от представите за луксозен старчески дом, но според роднини персоналът се грижи добре за болните.

Проблемът обаче далеч не се изчерпва с обидите и цинизмите, записани от скрития микрофон. Макар и скрити от обществото болните възрастни хора се увеличават с всеки изминал ден и се превръщат в крайгълен камък както за семействата, така и за социалната система.

Става все по-трудно едно съвременно семейство да се грижи за болен близък. Причините са различни - по-младите живеят и работят в чужбина, заети са целодневно, нямат достатъчно жилищна площ, не могат да съвместяват грижата за децата и болните си родители. Само хората, които са се грижили за човек с деменция, знаят през какъв ад минават близките, в опитите си да му осигурят нормално съществуване. Историите са стотици, но изходът е за повечето е само един - заведение, в което болните могат да получат адекватна помощ. Защо обаче, говорейки за тези места, ние все по-често правим паралел с концлагер?

Броят на хората с деменции се увеличава в аритметична прогресия. Болните от Алцхаймер у нас са повече от 70 000 души, а като се прибавят другите причини за деменция, засегнатите стават между 100 000 и 160 000. Пътят на много от тези хора - диагностицирани или не - завършва в домове. Перспективата е все повече хора да бъдат засегнати от това заболяване, а базата с която към момента социалните служби разполагат далеч не отговаря на критериите за нормално съществуване. Персонал липсва, а заплащането, което общината осигурява, е мизерно. За същата работа , заплатите в Европа са 5-6 пъти по-високи и то в евро. Необходимо е разширяване на съществуващите услуги и контрол върху тях. Също така е необходим специализиран персонал , обучен в грижа за тези хора, които имат специфични потребности и поведение.

По данни на Световната здравна организация (СЗО) хората с деменция са между 5 и 8% от населението над 60 години. Деменцията се дължи на различни неврологични заболявания, като в 2/3 от случаите причина е болестта на Алцхаймер. Навременната диагностика и адекватното лечение може значително да повиши качеството на живот и да го удължи. Информационни кампании в тази насока обаче липсват, а хората се сблъскват с проблема челно, едва когато техен близък получи фаталната диагноза.

Според лекари средната продължителност на живота на хора, диагностицирани с деменция е между 2 и 7 години. Затова и в тези домове смъртността не само неизбежна, но и доста висока. Затова са важни качеството на живот, което обществото ни може да осигури на болните, както и достойният завършек на дните им.

За всичко останало има прокуратура и полиция!

Автор Парашкева Иванова
Трафик нюз