/КРОСС/ Страните, които влизат в ERM II получават гаранция от ЕЦБ, че тя ще помага за поддържане на фиксирания курс и отклонение от него в рамките плюс-минус 15%. Това каза Калоян Стайков, старши икономист, Институт за пазарна икономика, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Реакцията, която видяхме на предложените законодателни промени в ЗБНБ, е странна, коментира той внесения законопроект от Менда Стоянова. От финансовото министерство и БНБ обясниха, че целта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка в условията на Валутно-обменния механизъм (ERM II).

"Това е естествена стъпка в посоката към присъединяване на страната към ERM II и няма как да се мине без това. Защо се прави между първо и второ четене, защо се прави без предварително оповестяване, това са все въпроси, на които би трябвало политиците да дадат някакъв отговор. Това е техническа промяна, отколкото промяна в курса на политиката", коментира старши икономистът. 

За спекулациите, че е възможно да влезем в еврозоната при курс на еврото различен от сегашния фиксиран от 1.95583 лв., той посочи, че теоретично е така. 

"Самата процедура предполага преговори за курса, при който една страна се присъединява към ERM II и именно затова се прави тази промяна. Досегашният закон, който имахме, не беше съвместим с преминаване към ERM II. Бяха направени още промени, за да се отговори на изискванията на ЕЦБ", обясни Стайков. 

Това не означава, че курсът ще бъде променен, като по думите му и правителството, и БНБ са заявявали, че ще вървят към запазване на този курс. "Фиксираният курс работи повече от 20 години", каза експертът. 

Той посочи и че все пак България е по-специален случай заради наличието на валутен борд. Подобно на нашата страна е било положението с Прибалтийските страни преди влизането им в еврозоната. 

"ERM II не фиксира курса, той определя една централна стойност, но ЕЦБ подчертава, че страни с валутен борд могат да поддържат фиксиран курс". 

ЕК позволи на Словакия да ревалвира валутата си през 2007 г., преди да влезе в еврозоната, като за това Стайков коментира, че този пример е обратният на притесненията, че валутата ще се обезцени и ще загубим спестявания. 

Според икономиста има и нещо положително в темата: "От години виждаме, че обясняването на внесени промени не е практика, която се спазва и това нарушава целия законодателен процес. Това е порочна практика, която би трябвало да бъде прекратена. Ако има нещо положително, това е дебатът защо се правят законодателни промени по никое време без обсъждане. Всичко е по-скоро спекулации".