/КРОСС/ 50% от българите са против приемането на еврото, всеки пети е съгласен. Останалите 31% не знаят или не могат да преценят. Това сочи социологическо изследване, поръчано от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и проведено от „Тренд“.

Най-голяма подкрепа за еврото е при учащите се с 32%, а най-голямата съпротива при пенсионерите – с 64%. В същото време учащите са и най-неориентирани – 61% отговорят с „не знам“ и „не мога да преценя“.

54% от запитаните желаят и биха участвали в провеждането на референдум за премахването на българския лев като национална валута.

Половината от тях са сигурни, че няма да подкрепят еврото. Всеки пети одобрява влизането в еврозоната. Толкова са и хората, които считат, че допитване до народа за смяна на лева с евро не е нужно.

„Българите се страхуват от някаква версия на гръцки сценарий за България, при влизане в еврозоната“.

Това отбелязва Георги Вулджев, главен икономист в ЕКИП. „Рисковете пред България са значително повече от евентуалните ползи, с оглед на дълбоките икономически недъзи, от които Еврозоната продължава да страда и които в момента причиняват стагнация на икономическото ѝ развитие“ допълва още той.

Интересна е ситуацията с партийното разпределение на вижданията. Мнозинство от избирателите на основните партии са против въвеждането на еврото. Против еврото са 39% от избирателите на ГЕРБ (спрямо 36% за) и цели 70% от избирателите на БСП (спрямо 8% за).

Според анализатори сериозните проценти на незнаещи и неможещи да преценят, трябва да покаже, че допълнителен дебат по темата е повече от нужен.

Най-популярната причина за подкрепа на еврото е удобството на това страните в Европейския съюз да имат една валута.

Такова мнение е изказано от 32% от искащите смяна на лева с евро. Втората най-популярна причина за предпочитане на еврозоната с 21% е усещането, че подобна стъпка към интеграция ще ни направи пълноправни членове на ЕС и ще ни движи напред. Всъщност това са и двата най-използвани реторични похвата за промотиране на еврозоната в страните от периферията като България. Първият е по-популярен сред учащите се и работещите с по-високи доходи (най-често пътуващи и банкиращи с чужбина), докато вторият сред по-възрастните и жителите на малки населени места.

Всеки трети счита, че въвеждането на еврото ще доведе по поскъпване на живота.

Най-посочваната причина за нежелание да се въведе еврото като парична единица на България е, че всичко ще поскъпне, а доходите няма да се повишат. Вторият най-разпространен аргумент против с 14% е, че българите ще станем по-бедни.

Всъщност когато бъдат събрани всички отговори, изразяващи стопанска несигурност и опасения за намаляване на благоденствието, процентите надминават 50. Подобни настроения могат да се интерпретират през призмата на спомена за валутна нестабилност от времето на хиперинфлацията през 1997 г. и на второ място от наблюденията на притеснителните процеси в самата еврозона след началото на дълговата криза през 2009 г., особено в съседна Гърция.

60% от българите смятат, че левът и еврото са стабилни валути.

Над половината българи вярват, че еврото и левът са стабилни валутни системи – 60% и 59% съответно. Недоверието към двете е ниско, 14% за лева във валутен борд и 10% за еврото, и в двата случая съсредоточено при по-възрастните респонденти, особено тези над 70-годишна възраст.

Българите не намират собствената си валута за по-нестабилна от еврото. Като цяло българите не намират еврото за по-сигурно от лева.

Изследването, поръчано от ЕКИП и реализирано от „Тренд”, обхваща 1008 лица на възраст 18+, извършено в периода 7–15.XI.2019. Коментарът и анализа са на Стоян Панчев.