КЗП обяви, че няма двойни стандарти при храните
Секция: БЪЛГАРИЯ
13 Февруари 2020 13:05
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
КЗП обяви, че няма двойни стандарти при храните

Ново изследване обаче показва разминавания в състава на консервирани зеленчуци, млечни продукти и шоколад

/КРОСС/ Значителни различия в хранителните показатели на консервирани грах и царевица, производство на френска компания, в търговската мрежа у нас и тази в Европа, откри изследване на Комисията за защита на потребителите и Агенцията по безопасност на храните.

При граха, продаван в България, наситените мазнини са с 60% по-малко (от 0.37 на 0.18 гр.), по-малко са и протеините, а захарите са с 50% повече. Това обаче е отбелязано в етикета. При царевицата въглехидратите са с около 90% повече, а протеините - с около 40% по-малко, като всичко също е описано правилно в етикета.

Проучването обхваща 11 продукта, закупени в 5 държави Португалия, Испания, Германия, Гърция и Унгария и България. Експерти са сравнявали информацията върху етикетите и са извършили лабораторно изследване на няколко показатели: мазнини, наситени мазнини, протеини, въглехидрати, захари, хлориди (сол), енергийната стойност на храните, съдържание на етилов алкохол, висши алкохоли (при спиртните напитки), санитарна микробиология (при млечни продукти).

За 4 от продуктите - масло, шоколад, шоколадови бонбони и риба тон, също са открити разминавания. Продаваните в България бонбони "Линд" са с 15% повече протеини, което би могло да се дължи на наличие на повече сухо мляко за сметка на какаото. Шоколадът "Милка" пък е с намалено съдържание на протеини. Масло "Президент" на българския пазар е с 200% повече въглехидрати. Риба тон на "Рио маре" пък е с 20% по-малко сол в сравнение със същия продукт в Западна Европа.

При останалите 5 продукта - зехтин, спагети и три вида алкохол (водка "Абсолют", уиски "Джони Уокър" и джин "Бифийтър") не са установени различия.

Проучването за установяване на двоен стандарт в 11-те продукта е финансирано от европейска програма и министерството на икономиката и е на стойност 169 000 евро. Изследванията на храните са извършени в русенска лаборатория.

Първо подобно изследване бе направено през 2017 г., но сред 31 артикула, и тогава се установи, че половината от тях се продават по-евтино в Германия и Австрия, а при 20% има разлики в състава.

"Оказа се, че изобщо не е проста задача да се намерят два напълно еднакви продукта на българския пазар и на този в избраните за сравнението други страни-членки на ЕС", обясни сега д-р Сергей Иванов защо този път са изследвани едва 5 продукта.

Според Комисията за защита на потребителите резултатите показват, че храните на българския пазар са безопасни и не отстъпват по качество на западните им аналози.

„Първият най-важен извод е, че по линия безопасност на храните и напитките няма никакво съмнение, че това което се продава на българския пазар, както и в останалата част на ЕС, е безопасно съгласно въведените стандарти. На второ място, също толкова важно по значение, виждаме, че понятието „двоен стандарт" придобива малко по-различна окраска, ако изобщо можем да говорим за такъв. Най-малкото става ясно, че такъв няма по оста Изток-Запад", коментира председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов.

Измерени в грамове разминаванията в хранителния състав на изследваните продукти не са съществени, а и всичко е описано в етикета, отбеляза д-р Сергей Иванов. Според него различията в консервирания грах и царевицата може да са породени от различните сортове и различните географски район, в които те се отглеждат. Затова д-р Иванов препоръчва на етикетите да се отбелязват държавата на произход на растенията и сортът на растителния вид.

"Да се въведе дефиниция в законодателството на понятието "съществена разлика" и да се сложат граници, ако трябва по продуктови групи", предлага шефът на КЗП. "Когато се установи съществена разлика, това категорично да бъде признато за нелоялна търговска практика и нарушителят, да бъде санкциониран. Ако обаче производителят желае да запази различието поради вкусови предпочитания, например, което също е доста субективна категория, той трябва да отбележи това върху опаковката, да регистрира друга търговска марка на продукта или да го представи като разновидност", обясни Маргаритов.