/КРОСС/ Светата Христова мъченица Антонина пострадала в град Никея* при царуването на Диоклетиан и Максимиан.

Град Никея се намирал в малоазийската област Витиния, в северната част на Мала Азия, на брега на Мраморно и Черно море. В историята е известен с това, че в него са се състояли Първия и Седмия Вселенски Събор. Бел.ред.

През 284 г. Римската империя се разделила на Източна, управлявана от Диоклетиан, и Западна, от 285 г. намираща се под властта на августа Максимиан Херкул. Но тук трябва да разбираме не Максимиан Херкул, а Максимиан Галерий, който бил съуправител на Диоклетиан на изток, негов зет и впоследствие негов приемник (305-310 г.). Макар и откритото гонение срещу християните да е започнало от 303 г., но още няколко години преди това Галерий преследвал християните лично. Бел.ред.

Тя вярвала в Христа и за нея донесли на Максимиан, че е християнка.

Света Антонина била доведена в Никея и без страх изповядала пред императора своята вяра. За да я принудят да се отрече от Христа и да принесе жертва на идолите, я подложили на жестоки мъчения, но тя не се покорила на желанието на мъчителите и била затворена в тъмница.

Скоро след това Максимиан заповядал да я изведат от тъмницата и отново започнал да я принуждава да се отрече от Христа, но и този път тя не послушала императора.

Тогава Максимиан наредил да я окачат на дърво и да я стържат по ребрата. Докато я мъчели, света Антонина през цялото време изобличавала заблуждението на императора и проповядвала Христа. Виждайки това, Максимиан заповядал на палачите да снемат дрехите й и да я бият по тялото. Но когато палачите поискали да изпълнят заповедта на императора, се явили ангели и пазейки светата мъченица, подложили на мъчения самите мъчители. След това положили светицата върху нажежено желязно легло, но тя останала невредима. Тогава я хвърлили завързана в чувал в Никейското езеро.