Ограничението от 30 км/час да се въведе като световна норма и да обхваща цели населени места - тази идея има много привърженици и вече се прилага в редица германски градове. С какъв ефект?

/КРОСС/ Берлин е един от първите градове във Федералната република, който експериментира с т.нар. "Зона 30" през 2018-та. Днес това ограничение на скоростта до голяма степен е превърнато в норма - важи за 80 процента от улиците в германската столица. Целта е не само да се подобри качеството на въздуха, но и да се гарантира сигурността на всички участници в движението.

В световен мащаб първите положителни резултати с въвеждането на "Зона 30" са отбелязани в град Букстехуде, недалеч от Хамбург. Там в началото на 80-те години е изграден нов квартал, състоящ се предимно от високи блокове - в непосредствена близост до центъра. Препускането на мнозина от едната до другата точка става причина през номеври 1983-а да бъдат поставени първите табели с ограничения от 30 км/ч. Мярката става обект на подробен експертен анализ и доказва полезността си по три линии: сигурността, качеството на въздуха и разхода на гориво.
Междувременно говорителят на берлинското правителство Ян Томсен отчита немалко успехи и в столицата благодарение на "Зона 30": "Ограниченията на скоростта до 30 км/час доведоха до намаляване на средногодишните емисии от азотен окис средно с 2,3 микрограма на кубически метър". Eдна от основните причини за това е, че при тази ниска скорост отпада нуждата от продължителни фази на ускоряване, при които именно се отделят множество азотни окиси.

Берлинската министърка по въпросите на околната среда и транспорта Регине Гюнтер смята, че освен зони с ограничена скорост трябва да се въведат и забрани за движение на дизеловите автомобили по някои от най-натоварените улици на града. На много места освен това са монтирани табла, измерващи моментната скорост на движещите се автомобили, което също има превантивен ефект.

Берлинският закон за мобилността цели следното: общественият транспорт да стане по-привлекателен за пътниците, по-чист и по-сигурен - чрез уеднаквяване на тарифите, по-ниски цени на билетите, закупуване на нови електрически автобуси, ползващи енергия от възобновяеми източници.

Сигурността - на първо място

Швейцария има концепция за транспорта, в която се отдава голямо внимание на спазването на правилата за движение. При нарушения на правилника се налагат драконовски наказания: на онези, които устройват гонки по улиците, им се отнемат шофьорските книжки, конфискуват им се колите, а понякога ги грози дори затвор.

Нидерландия е сред първите страни, които през 1970-те въвеждат силни ограничения за движението на автомобили в определени квартали. Целта на мярката е да се подобри качеството на живота в местата, претоварени от автомобилен трафик. Същата цел преследва и британската инициатива "20's Plenty for Us", която ограничава скоростта на движение в населени места до 20 мили/час (или 32 км/час). А нарушителите на тези ограничения са заставяни да карат опреснителни курсове в полицията - само това им дава възможност да намалят наложеното им наказание.

В началото на тази година и властите в Брюксел обявиха, че въвеждат ограничение на скоростта от 30км/час за целия град, което ще влезе в сила на 1 януари 2021 година. В момента подобно ограничение на скоростта важи за почти половината територия на белгийската столица.

А на територията на българската? Ограничителни табели се срещат само около училищата, а както може да се прочете на сайта на МВР (Пътна полиция): "В нашата страна тази ефективна мярка "3она 30" не се прилага поради липса на нормативна уредба и съответни стандарти за изграждането й".

Източник Дойче веле