/КРОСС/ Преди няколко дни Красимир Каракачанов се опита да понатисне премиера Борисов и да му напомни, че не е изпълнил 11 обещания, които са гаранция за съществуването на коалиционното правителство. Даже сравни отношенията с ГЕРБ като ластик, който се опъва и може да се скъса.
В опъването на ластик обаче има една тънкост - едната страна не чака късането, а просто пуска ластика и той удря ръката на опъващия. Доста болезнено.
Та видяхме как вчера някой пусна ластика - засега в Пловдив. Беше арестуван общински съветник от ВМРО и - да не забравяме - областен лидер на партията. Беше арестуван за участие в „организирана престъпна група".
Ако за арестуваната шефка на Басейнова дирекция Каракачанов можеше да твърди, че не я е виждал, сега му е трудно да каже, че не познава своя областен лидер.

Още не се знае дали това е пробно пускане на ластика или ще последват и други разкрития. И дали Каракачанов само ще потрива синините по ръцете.
Очевидно Борисов не приема на сериозно участието на „патриотите" във властта. Той смята - и сигурно има основание - че с подхвърлянето на някой пост и с прикриването на някой золум всичко ще остане мирно и тихо. Само че воеводите все по-често припомнят какво им е обещано. И май не се задоволяват с дребни отстъпки като член на КРС, примерно. Те искат по-сериозни неща - нови доброволн отряди, примерно.. Тоест, официални паравоенни формирования. Ясно е, че ВМРО може би най-лесно ще инфилтрира свои членове в тези доброволни отряди и да ги превземе отвътре. И тогава Каракачанов ще командва армията, а някой негов заместник може да долети и да идеологизира „доброволците"...

Но да се върнем към пловдивката история. Напълно възможно е Каракачанов да няма нищо общо със самодейните акции под тепетата. Местни лидери са споделяли с гордост, че са оставени от софийското ръководство да се оправят сами. Вероятно в тази партийна политика влиза и местно осигуряване на финансирането. Което впрочем са правили и правят повечето партии. Затова е и борбата за постове - не заради мизерната заплата, а заради възможностите да се издърпа някой лев от държавния или общинския бюджет. По някаква схема. Или да се рекетират чакащите за някакво разрешение.

От години се знае, че постът директор на Басейнова дирекция трябва да дава 10 000 лв.Само че на тази информация никой не искаше да обърне внимание - с изключение на Марешки. Тези пари - ако се докаже, разбира се - едва ли са били предназначени за лични нужди. По всяка вероятност арестуванит просто е работил за Партията - както хиляди други добри партийци от други партии. Парите са били преразпределяни. С кого? Можем да се досещаме. Но дали ще се стигне дотам да излязат и други имена или Каракачанов ще спре овреме да говори за опънати ластици и за някакви обещания, времето ще покаже. Така че на случилото се в Пловдив може да се гледа като на „показно".
Сложно нещо са коалиционните отношения...

Коментар на журналиста Евгений Тодоров, публикуван в личния му профил във Фейсбук