/КРОСС/ За първи път българи и руснаци ще видят в детайли как България бе освободена през 1877-1878 г. С документални филми, които никога досега не са излъчвани.

„ПЛЕВЕН: ПЕЧАЛ И ВДЪХНОВЕНИЕ“ и „МАЛКАТА БЯЛА СТОЛИЦА НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ“ на режисьора Степан Поляков ще бъдат показани днес от 18.30 ч. в Руския Културно-Информационен Център в София.

Това се случва в навечерието на годишнината от Освобождението на България от Османско робство.

Двата документални филма ще изненадат дори руската публика.

ПЛЕВЕНСКИТЕ РУСКИ МЕМОРИАЛИ: ВДЪХНОВЕНИЕ И ПЕЧАЛ

Филм за една от най-епичните обсади в света – руската обсада над Плевен в Османската империя. Фокусът на филма към нея обаче е напълно необичаен. Тя вече е завършила. 30 000 воини от Руската армия са оставили костите си по бойните полета там. А техните офицери са давали дума, че ще загинат, но няма да се предадат. И още в първите години след Освобождението на България техните оцелели другари и българи започват да строят паметници на честта, благодарността и паметта. За около 30 години са вдигнати 160 бели и черни скръбни произведения на изкуството от камък.

Този филм е небесно-призрачно пътешествие из региона на Плевен, както никой никога не го е виждал. През тези мемориали, често отдавна погълнати от дива растителност. Но чрез тях ще оживеят съдбите на генерал Олдекоп, оставил костите си в България, на финландския войник, който пише прословутото писмо: „Скъпа Хилда, всичко може да се случи...“. На бащата, изгубил и двамата си доблестни синове-офицери, на Белия паша, както го наричат турците, генерал Скобелев. Филм с аромат на барут и разложение, но също и на хайвер, водка и одеколон.

Днес ние съживяваме историята, не само, Духа, на едни изключително доблестни мъже. Руските офицери са давали дума на военачалниците си, че ще загинат, но няма да се предадат. И като истински рицари са отстоявали на думата си, усмихва се тъжно режисьорът Степан Поляков, който също е внук на белогвардеец. „Не тъжете за онова, което изгубихме, господа офицери, то никога няма да се върне“, цитира той известна руска песен.

МАЛКАТА БЯЛА 14-ДНЕВНА СТОЛИЦА НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ

Малкото българско селище Бяла в Османската империя за две седмици изживява своята звездна слава през 1877-а. - съдбоносна за последната Руско-турска война. Там се събира елитът на руското общество. Може да се каже, че Бяла за 14 дни на практика се превръща в столица на Руската империя. Филмът проследява забележителните позиционни битки между турските и руските военачалници за овладяването на стратегическото селище край великата река Дунав и подстъпите към Плевен. Как живее цветът на руското общество в бившия харем на Мехмед бей. Тук са императорът Александър Втори, Великия княз, елитът на руския генералитет, дипломати, политици, художници, както и отрядът от милосърдни сестри на Юлия Вревская.

Музата на писателя Иван Тургенев умира трагично именно в Бяла. Тя, дошлата наскоро направо от светските салони на Санкт Петербург. Как живее целия този елит начело с един от 6-те най-влиятелни мъже в света – император Александър Втори? Къде нощува, как пие шампанско със сода и вечеря най-скъпите риби в света, докато край тези аристократи падат снаряди – това е романтично-трагичната история на Малката Бяла столица.

Известно  е, че в Руския Културно Информационен център се намират едни от най-добрите кинозали в България. Там често гостуват някои от най-големите руски кинотворци, за да представят новите си произведения.

Втори март обаче е запазена територия за българските продукции. ЗАПОВЯДАЙТЕ!