/КРОСС/ Да поговорим за корпоративната отговорност.

Извинете, общественици, обаче с кол центровете и големите офиси какво правим? Тях ще ги затваряме ли или във фитнеса е по-опасно? На театър със сигурност ходят по-малко хора, отколкото днес са отишли на работа в кол центрове.

Реших да поразмишляваме над темата, защото именно в този тип корпоративни учреждения много  претендират за корпоративна отговорност. За любов към служителите, за отдаденост на обществени каузи, за екипност, за поглед към бъдещето, със загриженост за света и у нас.

Да вземем за пример Telus International Bulgaria - и само един от общо 20-тина проекта - там днес са работили около 100 души в shared space (б.р. споделено) пространство. Тоест без да са разделени един от друг, без да са на метър и половина един от друг, без да са им дезинфекцирани мишките, клавиатурите и слушалките. Всички те са делили само две тоалетни - мъжка и женска. Използвали са едни и същи мивки, за да си измият съдовете от обяд, както и едни и същи хладилници, за да си съхранят обяда.

Тези 100 души днес ще се приберат и ще видят поне по 1-2 човека. 80 от тях ще използват градски транспорт, значи всеки от тях ще срещне още поне по 100 човека.

Охраната ще контактува с минимум 500 човека, тим лидерите с всички 100. Ще ги обслужи персонал около сградата, които са минимум още 50 човека.

Между другото, там не може и да се проветрява. Прозорците не се отварят. Под въпрос е дали филтрите на вентилацията ще „вентилират" успешно каквото и да било, с миризми например не се справят. По-скоро ще развъртят въздуха между всички проекти и етажи.

А, да - асансьорите са метални, а подовете не се дезинфекцират, защото са от мокет. За да излезеш от сградата трябва да хванеш минимум 3 метални дръжки.

Сега нека умножим тези 100 от единия проект по 20. За да обхванем цялата бройка, сещате се. И в сметките си не забравяйте - това е само един от 50-тина кол центрове в София, Пловдив, Варна, Бургас.

Вярвам, че ситуацията на други места не е по-различна и говорим за дори по-големи мащаби. Например в някои молът е единственото място за хранене, а до други освен с градски транспорт, с друго не можеш да стигнеш, защото няма места за паркиране.

Нека продължим размишленията си и с останалите като 60К, Sutherland, Sitel и още, и още, и още... Не визирам никой, а направо всички.

Надали много голяма част от дейностите, които извършват служителите в корпоративни офиси, дилърства на продукти и кол центрове е животоспасяваща, обаче определено носи много кинти на много звена.

И когато става дума за големи пари вече не сме едно семейство, една кауза и се бачка по празници и по време на епидемии.

Източник http://socbg.com