/КРОСС/ 62% от българите се боят те или техни близки да не се заразят с коронавируса. Това показва експресно изследване на водещата световна асоциация "Галъп интернешънъл” във връзка с COVID-19. Според него българите са и сред народите, които в най-голяма степен намират опасността за преувеличена.

В изследването участват близо 25 хиляди души в 28 държави по целия свят. Сред тях са САЩ, Русия и Индия, едни от най-засегнатите страни – Италия, Южна Корея, Франция, Германия, Швейцария и т.н.

Има ли страх от заразяване с COVID-19?

Общо 67% от всички участвали в проучването споделят, че се боят, че те или техните близки могат да се заразят: 38% декларират, че се страхуват, а 29% признават, че се боят много.

Сред най-спокойните общества остават и немци и швейцарци, както и гражданите на Афганистан. Върховите стойности на боязън, очаквано, са в Италия – 90%.

Как се справя правителството?

Положителните оценки за правителствата в изследваните държави са 62%, а отрицателните са 32%. Изглежда, че най-доволни от реакцията на държавната власт са жителите на Австрия с 88%, последвани от Индия и Палестина.

Най-недоволни от реакцията на своите правителства по повод коронавируса са в Тайланд – 76% и Япония – 62%.

Удовлетвореността от правителствените мерки явно по-скоро няма връзка с броя на заразените, а с перспективите във всяко едно конкретно общество. Италианското общество, например (72% оценяващи позитивно дейността на правителството си в тази ситуация), е сред най-доволните от мерките на правителството.

Преувеличава ли се опасността?

Балканските народи са онези, които в най-голяма степен намират опасността за преувеличена – общо 73% смятат така в Босна и Херцеговина и Северна Македония, в България – 72%.

Очаквано, на другия полюс са французи, нидерландци, австрийци, италианци – с над 70% мнозинства, които по-скоро не смятат или дори съвсем не смятат, че опасността е преувеличена.

Готовност за лишения?

Общо над 75% от жителите на изследваните държави по цял свят са по-скоро склонни да се лишат от някои свободи докато премине заплахата от COVID-19.

Най-високи нива на готовност в това отношение показват жителите на Австрия (95%), Северна Македония (94%) и Нидерландия (91%).

Какво предстои?

Няма еднозначен отговор на въпроса какво предстои в близкия месец. 39% смятат, че най-лошото по отношение на вируса тепърва идва, а 34% % от запитаните вярват, че най-лошото вече е отминало. Останалите предполагат, че ситуацията ще остане такава, каквато е. 1% не могат да дадат отговор.

Най-големи песимисти са жителите на Обединеното кралство (82% смятат, че най-лошото предстои), но също и жителите на Нидерландия (77%), Франция (70%) и Австрия (68%).

Значително по-оптимистични са жителите на Казахстан (73% вярват, че най-лошото е отминало), Турция (63%), Армения (61%), Индия (60%) и т.н.

Как се е появил вирусът – има ли чужда намеса?

По-скоро надделява мнението, че вирусът е естествено появил се. 45% от запитаните споделят това мнение. 32% обаче смятат, че чужда сила или държава умишлено причинява разпространението на заразата. 22% не могат да преценят.

Сред поддръжниците на теорията за умишлена зараза са, например, България (мнозинство от 58% смятащи така), Армения (56%), Македония (53%) и Еквадор (52%).

У НАС

62% от българите се боят те или техни близки да не се заразят с коронавируса.

Според проучването българите са сред народите, които в най-голяма степен намират опасността за преувеличена – общо 72% у нас смятат така. Сходно с нас мислят в близката ни Северна Македония и в Босна и Херцеговина.

60% у нас намират, че правителството засега се справя малко или много добре, а 37% – че не се справя или даже съвсем не се справя. Останалите се колебаят.

83% от българите са готови да се лишат и от определени свои права в името на сдържането на заразата.

Попитани какво си представят в рамките на месец, 42% у нас смятат, че най-лошото предстои, 27% не очакват промяна, а за 29% най-лошото е зад нас.

Като цяло българите приемат и подкрепят извънредното положение. Това личи от експресен телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл“, проведен сред 1000 пълнолетни българи между 20 и 23 март.

На въпроса как оценяват мерките на властта срещу епидемията: 66% казват, че са достатъчни, 17% твърдят, че са прекалени, а 15% смятат, че са недостатъчни.

Действията на правителството като цяло се одобряват от 74% срещу неодобрение от 22%.

Действията на МВР се одобряват от 80% срещу неодобрение от 15%.

Действията на Министерството на здравеопазването се одобряват от 83 % срещу неодобрение от 12 %.

Действията на Министерството на образованието се одобряват от 86% срещу неодобрение от 10%.

Одобрението и неодобрението към отделните личности в ръководството на страната изглежда в момента така:

• Бойко Борисов + 73% срещу ̶ 21%
• Ген. Мутафчийски + 89% срещу ̶ 10%
• Владислав Горанов + 45% срещу ̶ 26%
  
• Томислав Дончев + 54% срещу ̶ 18%
  

Много високи нива на одобрение получават съсловието на: лекарите (+91%) и учителите (+87%).

Реакциите на хората на самата епидемия - паническа (22%), тревожна (64%) спокойна (12%).

Радва установеният от проучването факт, че хората масово вземат мерки против епидемията:

• Практически всички твърдят, че си мият по-често ръцете;
• 80% ползват дезинфектанти;
• 90% са ограничили личните си гостувания;
• 5% се борят с епидемията с предпазни маски.
  

Хората масово не само приемат, но и одобряват ограничителните мерки на правителството. Между 88% и 94% одобряват:

• забраната на всички публични събирания;
• затварянето на границите за чужденци;
• забраната българите да пътуват в чужбина.
  

Общественото мнение обаче е разделено по:

• Забраната да се пътува от град в град: + 56% срещу ̶ 40%
• Въвеждането на вечерен час : + 59% срещу ̶ 39%

Първоначалните масови опасения, че в България ще свършат храните и лекарствата, са по-слабо изразени: (13% до 27%).

За сметка на това в масовата психика възникват тревоги за икономическите последици от епидемията – хората се опасяват, че:

• Ще загубят работа – 20%
• Няма да могат да си плащат кредитите – 29%
• Няма да могат да покриват битовите сметки – 38%

Кой модел на борба с вируса смятат българите за най-правилен:

(1) репресивен /„китайски“ – 30%

(2) ограничителен / „европейски“ – 42%

(3) свободен / „шведски“ – 23%