/КРОСС/ Разходката в парка се превърна в битка за пространство сред жителите на многолюдни градски зони, след като влязоха в сила правила за дистанция, за да се спре разпространението на коронавируса.

С карантини и ограничения за придвижване, наложени в стотици градове, самообладанието е на привършване в някои претъпкани зелени пространства, в които задъхани, изпотени бегачи се задават с особена ярост при неспазване на дистанцията.

"За хора, които са постоянно вманиачени от това, колко далеч бягат от другите, бягащите определено не знаят колко са 2 метра", написа в "Туитър" британският журналист Джеймс Бол, като направи препратка към препоръчителното безопасно разстояние.

Жителите на градовете във Великобритания - където на хората е позволено да спортуват навън веднъж на ден - изглежда са особено раздразнени от проблема, макар че във френските градове имаше подобни случаи, преди да бъде наложена по-строга карантина.

В други страни, където извеждането на кучето вече е единствената основателна причина за разходка, собствениците са обвинени, че използват домашните си любимци като тактика, за да излязат от вкъщи. Бегачите и собствениците на кучета се обвиняват взаимно за заемане на място.

Тесните обществени пътища и малките градски домове с малко външно пространство в някои случаи допринасят за напрежението, каза Елън ван Бюрен, академик в Амстердамския институт AMS, който се занимава с изследване на решение за града.

"Обществените пространства са специално проектирани за среща с хора", каза тя пред "Ройтерс".

"Това, за което сега искате да използвате публичните пространства, е всъщност да оставите хората да бъдат навън, но без да се срещат - или поне да запазват дистанция един от друг. И това е нещо, което изобщо не е взето предвид при проектирането."

Въпреки че никоя група не може да поиска права върху пешеходната пътека, тези, които не спазват дистанция, вече ще са нарушили закона в много страни, заяви Шарифа Секалала, експерт по международно право от университета "Уоруик" във Великобритания.

Въпреки че държавите по принцип нямат конкретни правила за личното пространство, които да са записани в законодателството, много от тях са въвели извънредни закони, за да налагат ограничения върху движението и поведението, които носят заплаха от глоби или дори арест, каза тя.

"Разчитайки на научните съвети, правителствата могат да ограничат движението на хората, както и тяхното поведение, докато са на обществени места", коментира тя.

"Това може да означава, че хората са задължени ... да спазват определено разстояние от другите хора на обществени места и потенциално биха нарушили закона, ако не се съобразяват."

Междувременно хората вече намират обходни пътища, за да защитят своето пространство. Ван Бюрен заяви, че е виждала хора, които носят пръчки или въжета, за да маркират безопасното разстояние.

"Тогава логично осъзнавате, че е по-вероятно да възникнат противоречия или да влезете в нечие пространство", каза тя.