/КРОСС/ В отговор на глобалната пандемия от новия коронавирус в редица страни бяха наложени нови правила за социална дистанция и карантина. След което държавите започнаха да взимат мерки за контрол над гражданите, така че да се гарантира спазването на ограниченията. В разгара на кризата всичко това изглежда до голяма степен нормално. Проблемът е дали този тотален контрол, сравним с утопията на Оруел „1984", ще спре след като кризата с коронавируса бъде преодоляна или изкушението за властимащите да го продължат ще се окаже твърде силно.
Безпрецедентните мерки се различават в различните части на света. Безспорно възможностите за контрол над населението на тоталитарната власт в Китай помогнаха много за ограничаването на разпространението на коронавируса. Въпреки че в началото на заразата, опитите да се прикрие фактът, че става въпрос за нов вирус, струваха живота на стотици хора.

В много държави от Европейския съюз е въведено извънредно положение. Мобилните оператори споделят данните си със здравните власти в Италия, Германия и Австрия, за да се следи как хората спазват социалната дистанция.
Чешките власти тестват нова ИТ система за бързо проследяване на контактите на заразените с коронавирус. Използват се данните както от мобилните телефони, така и от банковите транзакции. Проследяването обаче става само със съгласието на засегнатите.

Целта е да бъдат засечени евентуалните контактни лица, да бъдат поставени под карантина и тествани за коронавируса.

Федералните власти в САЩ също използват данните от мобилните оператори и технологичните компании, за да контролират спазването на мерките за социална дистанция. Повечето от системите за социален контрол там бяха създадени още през изминалото десетилетие в отговор на атентатите от 11 септември 2001 г. В момента обаче обхватът им се разширява.

В Израел службата за сигурност Шин Бет модифицира програма си за наблюдение, за да следи движенията на пациентите с коронавирус, поставените под карантина и контактните лица. За целта се използват данните от телефонните и кредитните карти. Технологичните възможности са такива, че може да се установи дори, дали гражданите са нарушили задължителната дистанцията от 2 метра.

В Южна Корея правителството използва данните от транзакциите с кредитни карти, геолокацията на телефоните и камерите за наблюдение, за да получи подробна информация за пациентите с коронавирус. С база тази информация е съставена карта, на която всеки може да провери дали наблизо няма заразен.

Има места, където мерките стигат по-далеч от използването на личните данни на гражданите. Коронавирусът се превърна в удобен повод за налагане на ограничения върху свободата на словото и самата демокрация.

Унгарският парламент прие мерки, които включват затвор за разпространение на дезинформация и дават право на премиера Виктор Орбан да управлява с укази, докато действа извънредното положение в страната, обявено на 11 март.

В Русия властите започнаха да използват новата система за лицево разпознаване в Москва, за да контролират движението на гражданите. Тя бе завършена по-рано тази година и включва 170 000 камери.

Миналата седмица московската полиция съобщи, че използвайки лицевото разпознаване, е заловила и глобила 200 души, нарушили карантината.

„Искаме да разположим още повече камери, така че да не остане необхванат ъгъл или улица", обяви началникът на московската полиция Олег Баранов, като добави, че в момента се работи за инсталирането на допълнителни 9 000 камери.

Руските власти също разработват и системи за проследяване и локализиране на хората чрез мобилните телефони и банковите транзакции.