/КРОСС/ Днес министърът на отбраната Красимир Каракачанов, чрез социалните мрежи, отправи изключително грозни и възмутителни квалификации по адрес на БСП и политиката на партията в областта на отбраната, оприличавайки я неясно по какъв критерий, на „бира-скара".
Хоремагчийският жаргон, разбира се, е трайна характеристика на това управление, но е добре да припомним на г-н министъра хубавата българска поговорка : „Волът като рие, на гърба си хвърля", защото само преди три седмици министър Горанов обяви публично намерението на кабинета за замразяване на милиардните военни проекти в областта на отбраната, с правилни аргументи за „тънкия баланс между възможностите на фиска и основната му функция да поддържа функционирането на държавата". Едва ли тогава Горанов е очаквал, че колегата му министър, на практика, ще го причисли към определението „некадърни политици".
Българската социалистическа партия винаги е спазвала високи морални еталони в своите политики в сектор „Отбрана". Водещо начало в тях винаги е бил националният интерес и добруването на България. С подобни недостойни сравнения Каракачанов обижда не само членовете на БСП, а и десетките хиляди симпатизанти и професионалисти, на чиято експертиза винаги сме разчитали в процеса на формирането на тези политики.
Не е тайна, че в последните години, сектор „Отбрана" е трайно и устойчиво недофинансиран. Откъде тръгна този процес - правилно Каракачанов посочва Симеон Дянков за един от първопроходците на разрухата в българската армия и въоръжени сили. Кой обаче и тогава, и сега беше начело на държавата и защо в гневната филипика на министъра липсва основният виновник - Бойко Борисов. Началникът на Каракачанов, Горанов, Дянков и всички съпричастни.
Дали пък причината за този изблик не се крие в постоянните скандали в т.нар."малка коалиция", проточилите се ремонти на военна техника, имотните скандали, неяснотите около състоянието на държавния резерв и видимата немощ на държавата да овладее задаващата се спекула и икономическа криза.
Една от най-често споменаваните ценности - патриотизмът, неизменно се е свързвал с въоръжените сили и защитата на Родината. Затова и твърде голям ресурс се отделя за въоръжаване и военна техника. Оказва се обаче, че вирусът не може да бъде нито отстрелян, нито взривен. „Бойците" сега са лекари, медицински сестри, учени, хората в полицията и въоръжените сили, малкият бизнес и работниците. Все представители на онези части от нашето общество, твърде дълго пренебрегвани и недооценявани. Оказва се, огромни средства са отделяни от обществения ресурс за различни дейности и проекти, но не и за подготовка на страната за действия в условия като тези. И опитите като днешни да се търси конфронтация и противопоставяне на отделни категории хора и служители са дълбоко некоректни и даже опасни.
Ето защо, смятам за правилна изразената позиция от председателя на БСП Корнелия Нинова - да се отложи за по-късен етап осъществяването на проектите „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада" и „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС" и да се потърсят възможности за реализацията им с цялостно или преобладаващо участие на националната военна промишленост. Тези и други проекти за превъоръжаване и модернизиране на въоръжените сили да се разглеждат като елемент на една преосмислена икономическа политика на страната, която да съответства на новите реалности и тенденции.
Другото е грозен популизъм и зариване на главата в пясъка чрез нови и нови държавни заеми, които ще обрекат на недоимък цели поколения.