/КРОСС/ Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, приет на 13.03.2020 г. и коригиран и допълнен на 6 април от Народното събрание и правото на платен годишен отпуск по Кодекста на труда на работниците и служителите

В Синдиката на българските медицински специалисти постъпиха множество сигнали и запитвания относно законосъобразността на действия на управители на болнични заведения, които устно са „указвали" на медицинските служители, поради липса на натовареност на съответните структурни звена в тях, да ползват полагаемият им се платен отпуск. Тази „процедура" се е осъществявала чрез подаване на молби за отпуски, изходящи от всяко конкретно медицинско лице. Т.е. от формална гледна точка отпускът е предоставян при хипотезата на постъпила молба - искане от служителя.

Обръщаме се към членовете на Синдиката, както и към другите медицински специалисти в здравните заведения на страната, категорично да се противопоставят на тази порочна практика.

Реда за ползване на годишния платен отпуск е регламентиран в чл. 172- 178 от Кодекса на труда. Категорично е посочено, че: работодателят е длъжен да осигури ползването му в рамките на календарната година, за която се отнася, а ако поради напр. производствени причини ползването е отложено, то следва да се осигури възможност за ползване на поне половината отпуск, а останалата половина - до изтичане на 6 месеца след края на съответната календарна година.

В КТ Изрично са посочени случаите, в които работодателят може да задължи служителя, без негово съгласие да ползва дължимият му отпуск при следните случаи:

Когато служителят не е поискал ползването на отпуска, след покана на пработодателя, до края на календарната година за която се отнася
При престой повече от 5 дни
При ползване на отпуска едновременно от всички служители

Със закона за извънредните мерки, бе предвидена и допълнителна възможност за работодателя - съгласно чл.7 ал.2 от този закон, работодателят може да предостави до 1/ /една втора/ от платения годишен отпуск на служителя без негово съгласие.

С този закон е създаден и нов чл.173а от КТ. Съгласно ал.1 от същия - Когато при обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата в предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника и служителя и без негово съгласие, включително и на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

Видно от текста на закона, за да се ползва от това свое право, работодателят трябва със заповед да преустанови работата на предприятието, респ. това да е станало с акт на друг , компетентен държавен орган.

Абсолютно незаконосъобразно е, чрез устни разпореждания да се задължават служителите да подават молби за ползване на отпуск, въпреки нежеланието им.

Съгласно новия чл.138а ал.2 от КТ „В предпиятието или негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работещите на съгласно трудовите си договори на пълно работно време. Това право се ползва едностранно от работодателя чрез издаване на заповед или друг документ, поради което не е необходимо да се сключва допълнително споразумение. При въвеждане на непълно работно време на това основание, не се прилагат изискванията на КТ за предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации

Актовете на работодателя за принудително ползване на платен годишен отпуск от работниците и служителита подлежат на съдебен контрол.

Адвокатска кантора: „Бозаджиев и партньори"

Източник sbms.bg