/КРОСС/ Трудно е да се предсказва каквото и да е в една пандемия. Ситуацията се променя толкова много на ежедневна база, че всичко, което сте си мислели, че знаете миналата седмица се оказва грешно до края на деня. Нещата се променят така бързо, че дори солидните знания, за които бяхме сигурни – скоростта на възпроизвеждане, симптомите на инфекцията, ключовите моменти в карантината стават подозрителни и трябва да се преразгледат.

Но в тази несигурност, мога да кажа със сигурност едно нещо, за което не подозирах, че ще се изправи срещу нас: дискусиите за стадния имунитет. Дойде така изневиделица, че когато за пръв път един журналист ме пита за мнението ми дали ще бъде ефективен срещу коронавирус, аз буквално се изсмях на глас, защото мислех, че човекът се шегува.

И все пак сме на това дередже. Огромен брой статии и публикации за COVID-19 твърдят, че, макар и потенциоално рискован, стадният имунитет е възможен отговор на кризата. Много от тях казват, че той е стратегия за превенция, която може да спре вълната на болестта, която много хора предсказват.

Всичко това са пълни глупости. Стаден имунитет без ваксина по дефиниция не може да бъде мярка за превенция.

Ще обясня.

Стадният имунитет е концепция в епидемиологията, която описва състояние, в което група, обикновено състояща се от хора, е достатъчно имунизирана спрямо дадена болест, щото инфекцията не може да се разпространи в нея. С други думи, достатъчно голям брой хора не могат да се разболеят – било чрез ваксина, било чрез естествен имунитет – така че хората, които са сред най-уязвимите, са защитени.

Да вземем за пример заушката (епидемичен паротит, още свинка – б.пр.). Това е остро инфекциозно заболяване, което макар и с доброкачествено протичане, е  много неприятно и понякога води до сериозни доживотни усложнения. Тя обаче е предотвратима чрез ваксина и с помощта на високоефективна ваксина, тази болест се среща изключително рядко в наши дни.

Заушката има основно репродуктивно число (R0) 10-12, което означава, че сред население, което е изцяло податливо, т.е. никой не е имунизиран срещу вируса, всеки човек, който е заразен, ще предаде болестта на 10-12 човека.

Това означава, че без ваксинация, около 95% от населението ще бъде заразено с течние на времето. Но дори с нещо толкова заразно като заушката, все пак ще има хора, около 5%, които няма да се разболеят, защото когато всички са имунизирани, няма да има от кого да хванат болестта.

Можем да увеличим този брой чрез ваксинация, защото ваксините дават имунитет на хората срещу заразата, но също така те предотвратяват заразените хора да я предават на останалите, които иначе биха се заразили. Ако успеем да имунизираме достатъчно голям брой хора, това ще спре разпространението сред населението.

И това е стадния имунитет, съвсем накратко.

За заушка трябва 92% от населението да е имунизирано, за да се спре изцяло разпространението на заразата. Това е известно като праг на стадния имунитет. COVID-19 е, за щастие, много по-малко заразна от заушката, с R0 около 3.

С тази цифра, частта от населението, която ще трябва да се зарази е по-ниска, но все пак достатъчно висока – около 70% от цялото население.

Което ни води и до извода защо стадният имунитет не би могъл да се смята за правантивна мярка.

Ако 70% от населението е заразено с дадена болест, това по дефиниция не е превенция. А и как би могло да бъде? Повечето хора в страната са болни! И нелепата надежда, че ако стигнеш до 70% чрез заразяване на младите хора е просто абсурдна. Ако само младите хора са имунизирани, ще имат цели групи от по-възрастно население, които изобщо нямат имунитет, на практика завинаги вдигайки риска за всеки по-възрастен над определена възраст да напусне дома си.

Струва си да се помисли за последиците от този катастрофален сценарий – най-добрите прогнози дават процента на смъртност от COVID-19 да е около 0.5-1 percent. Ако 70% от цялото население се разболее, това ще рече, че между 0.35 – 0.7 % от всички хора ще умрат, което е катастрофален резултат.

Като се има предвид, че и около 10% от заразените имат нужда от болнично лечение, ще видите огромен брой хора, които са много тежко болни, което също ще доведе до тежки последици за страната.

Тъжният факт е, че стадният имунитет просто не е решение за нашите пандемични тревоги. Да, може и да се случи с течение на времето, но да се надяваме, че ще спаси всички ни е нереалистично. Времето да се обсъжда стадния имунитет е тогава, когато имаме ваксина и нито секунда по-рано, защото в този момент ще сме готови да спрем епидемията.

Докато нямаме ваксина, всеки, който говори за стадния имунитет като стратегия за превенция на COVID-19, просто прави грешка. За щастие, има други начини за превенция на заразните болести от разпространяване, което се свежда до това да се избягват хората, които са болни.

Така че, стойте вкъщи, стойте на безопасно място и  поддържайте социална дистанция колкото можете повече.

Гидеон Мейеровиц-Кац е епидимиолог, работещ върху хронични болести в Сидни, Австралия. Той има  блог за здраве, където пише за научни съобщения, обществено здраве и т.н. Негови статии биват публикувани редовно в различни медии, вкл. и по темата за COVID-19, вижте тук или тук.

Преводът е на Вени Марковски от личния му блог