/КРОСС/ Павел Маринов е бивш областен управител на Бургас, директор на Институт за регионални стратегии и бивш съветник на министъра на транспорта 2006 – 2008 г.

Г-н Маринов, как ще се отрази кризата в транспортния сектор ?

Както навсякъде другаде – стремително потъване! Както се вижда, лекарите – епидемиолози, нямат еднакво мнение за предприетите мерки за неразпространение на вируса, но наложените ограничения в придвижването със сигурност ще нанесат непоправима вреда на икономиката. Няма как да се компенсира финансовия удар върху малкия бизнес, върху личните доходи на хората, няма да подмине и едрия капитал. Всички очакват държавата да помогне, същата тази държава, за която вече три десетилетия някои политици  внушават, че трябва да се оттегли от всички дейности и да намали своето участие в реалния сектор на икономиката. Не само в сегашната криза виждаме, че държавата вече няма достатъчно ресурс и капацитет, за да реализира основни действия за справяне с кризисни ситуации, но дори няма отработени готови сценарии за това.

Как ще се възстанови системата на транспорта след кризата?

Подходът трябва да бъде комплексен – в процеса на възстановяване трябва да участват всички – държавата, общините и частния бизнес. Водеща роля трябва да има държавата, това значи, че икономиката трябва да има централно място в плана за възстановяването й.  Ако това не е така, резултатът от кризата ще доведе само до преразпределение на собствеността в различните сектори на бизнеса, без това да помогне за запълване на белите петна, които неминуемо ще се появят на икономическата карта на България.

Ролята на транспорта е възлова в този процес. Транспортната система е кръвоносната система на икономиката и тя трябва да функционира перфектно, да бъде основния инструмент на държавата в новите инициативи, на национално и регионално ниво. Незаменимостта на държавата е безспорна в  изграждане на големи индустриални обекти. Имам предвид индустриални зони от комплексен характер, с  въвеждане на нови технологии за производство, с минимум  20 годишен хоризонт на планиране. Планирането на дейността и изграждането на такива зони е сложен процес, защото в него имат участие много фактори а един от най-важните е транспорта, комуникацията, придвижването. Това се отнася не само за централната европейска транспортна мрежа – тя вече е факт и нейното изграждане се финансира от Европейските фондове. Важна е следващата крачка – изграждане на местната и регионална транспортна система, която да събуди местната икономика. Ние вече сме изостанали в този процес. От 14 години в България няма нито един нов значим транспортен проект, не сме довършили започнатите а други актуални за далечната 2006 г. дори не сме ги започнали.

Възстановяването след кризата трябва да започне чрез изграждане на нови интегрирани индустриални обекти, в пряка връзка с големите транспортни обекти – пристанища, летища и ЖП възли. Имам предвид не само логистични бази и складове, а производство.

Държавата може да има водеща роля в процеса за обединяване на Балканската транспортна система в единна логистична система, което ще сложи нашия регион на икономическата карта на Европа по друг начин.

Какви мерки ще трябва да бъдат предприети?

Няколко групи действия – някои допълнения в текстовете на Закона за обществените поръчки, Закона за концесиите, Закона за държавната собственост. Създаване на няколко нови иновативни подходи за структуриране и финансиране на стратегически обекти от национално и регионално значение. Възможно е да се наложи и преструктуриране на някои звена на управление за да се постигне по-висока ефективност на действията.

Важна е целта – да се активира икономиката, да се запазят и увеличат работните места, да се разшири хоризонта на планиране , както на бизнеса така и в личния живот на всеки отделен човек.