/КРОСС/ Във всичките обръщения на лидерите на държави към народа им заради коронавируса и необходимостта от налагане на мерки за самоизолация те говореха за "заедност".

Ако се проследят речите им, ще направи впечатление, че те използват множествено число - "ние", "ние ще се справим", а не: "От миграцията ги спасих българите, сега остана и от това да ги спася". В типичния си стил днес Бойко Борисов заговори за това, че "хладилни камери може да се използват не за месо, а за съхранение на трупове или площадките, на които се пързалят децата, да станат морги."

Като един добър наследник на предишния си работодател Тодор Живков, премиерът е овладял добре социалната манипулация, в която едно общество най-добре може да се контролира чрез страх, до степен, че ние самите започваме да се гледаме и настройваме един срещу друг. Историята помни много други подобни случаи с контрол на масите и макар той да не е никакъв Макиавели, успя за кратко да насади точно това усещане в много хора - страх, ужас, паника. Никой не иска да свърши в чувал за трупове, нали?!

В същото време като един Дейфид Копърфилд на цифрите жонглира с данни за брой тестове, които ще получим във всеки един момент, докато близки на болни от коронавирус са карани да се тестват сами и да си плащат за изследванията. Поръчват се "лекарства за всички" едва ли не като в бар, по едно малко на тръгване... Шием най-добрите костюми в цяла Европа, но и купуваме костюми и в типичното си "шоу с джипа" се хвърля да обикаля страната и да дава изявления с маска на брадата.

За да се стигне до това безумие с бартера от ОАЕ и тоновете фурми, изсипани като манна небесна над България. Въпросът дали нямаше да е по-добре в социалните домове да се разпределят хранителните продукти, които изпратихме там, а не, този иначе любим деликатес, остава излишен.

Какво следва сега - да договорим банани от Колумбия и Еквадор, та да се почувстваме като на Нова година?! Насред епидемия, но пък празнично. И не е виновен само той, не стреляйте по пианиста, той толкова може. До следващите избори.

автор: Мария Николаева, фейсбук