/КРОСС/ Очакваше се 2020 г. да бъде моментът, в който Германия ще покаже лидерство, тъй като страната ще поеме на 1-ви юли европредседателството, което се случва на ротационен принцип. Глобалната пандемия обаче доведе до хаос в Европейския съюз и въпреки че страните му членки настояват блока да поеме отговорност и да покаже солидарност, Берлин се бави в това отношение, пише Андреaс Клут в анализ за Bloomberg.

Коронавирусната пандемия е трагично повторение на кризата в евзороната от миналото десетилетие. Тогава гърците бяха най-ядосани на германците, докато сега най-разочарованите от Берлин са Италия и Испания.

Германците от своя страна отново не разбират защо останалите страни са недоволни. По време на предишната криза Германия участва в спасителните програми, което накара гражданите ѝ да се чувстват щедри. Сега германците отново помагат на ЕС да изпрати помощи на най-засегнатите от коронавируса държави. Факт е обаче, че Германия се противопостави на коронаоблигациите, точно както преди години отхвърли опцията за издаване на еврооблигации.

Това напрежение обаче е потенциална бомба, която може да се активира в европейския проект. То отразява, както недостатъците на ЕС, така и някои дефицити на германското политическо съзнание. За да продължи да работи ЕС, той се нуждае от лидер, а в неговите рамки има само една държава, която икономически и политически е достатъчно мощна, за да изиграе тази роля.

Зад това решение обаче се крие един проблем - от самото си създаване европейските институции бяха изградени така, че никоя държава, особено Германия, да не може да доминира над останалите. Така например Берлин внася 21.44% от капитала на Европейската централна банка, но има незначително по-голямо влияние в нейния Управителен съвет от Малта например. В Европейския механизъм за стабилност, спасителния фонд на ЕС, Германия има достатъчно тежест, за да блокира решенията, но не и да ги взима.

През последните шест десетилетия съвместната хегемония в ЕС беше установена от Германия и Франция до известна срепен, като двете страни често бяха спрягани за “двигател” на блока. В това партньорство ролята на Париж беше да поддържа доволни държавните от Южна Европа, а Германия - членките от северния и източния регион, така че ЕС като цяло да може да продължи напред. През последните години обаче германско-френският съюз устоява все по-трудно, което отчасти се дължи на различните интереси на двете страни и твърде слабата финансова мощ на Франция, за да бъде съвместен хегемон.

Така търсенето на европейски лидер отново сочи към Германия. Проблемът е, че обществеността в страната не е добре настроена към тази идея. От политическата левица в Германия цитират мрачната история и твърдят, че Берлин трябва да се подчини на своята общност от съседи, а не да ги управлява.

Десните в Германия пък се притесняват от недостатъците на институциите на ЕС, които създават финансова отговорност за германците, без да им предоставят съответен и пропорционален контрол или надзор.

Решение на тази дилема би било създаването на правилното правителство за еврозоната и ЕС, което да има свои собствени данъчни приходи и бюджетни правомощия. Тогава Германия би била просто най-големият член в него, подобно на Вирджиния в зараждащите се Съединени американски щати. "Такава смела стъпка би била възможна при канцлер като Хелмут Кол. Но това беше друга ера. Днес обаче никой в Германия или в останалите 26 страни от ЕС не е готов за подобен скок", смята Клут.