Правителството обяви, че карантинните мерки остават, но сами виждате, че никой не контролира. Нещо повече, стимулират се всички видове търговска дейност и се мисли за отваряне на молове, морски, балкански хотели и прочее. Но защо?

Краткият отговор е защото държавната хазна е празна.

И не само празна, а и с отворена черна дупка в нея. Винаги се случва така, когато хазната се управлява "експертно" от лоби на ДПС, но това е тяхната цена на скритата политическа подкрепа. В сараите не си играят на дребно. Котило на изпечени мошеници и интелектуални инвалиди. Политически и стопански кърлежи! Посредствени типове с претенция за аристократична принадлежност. Селяндури с потури. Потурняци. Обикновени мошеници.

От една страна в държавната хазна няма пари, а от друга - европейците затвориха кранчетата!!! Приказките на банкянския мошеник за трилиони евро заеми и прочее нови дългове свършиха много бързо. Изтръгнаха му езика. Останахме голи като соколи, за разлика от един вид сокол, който морен вода не е пил през целия си живот. Специален храненик на всяка възможна власт, а във вечността на българската държава и нация. Дължим му и камилското мляко в което кисне телесата си. Дължим всико възможно и на четиридесеттте му разбойника. Важно е Али Баба да е жив и доволен! Да се къпе в славата на собствената си незначителност.

Само, че бащи много майка една - казва народът. А майка България никой не я вижда, нито се интересува от нея. Употребена за пореден път, насилвана цели хилядолетия, подигравана, презряна, отхвърлена. Но наша! Тези поредни говеда ли заслужи тя и това ли дължим всички ние на нея!? Гледаме в ръцете на политическите бащици, а сме отвърнали поглед от майката на изобилието. Препълнена с блага. Нашата обща майка! Тази традиционно тиха жена, която единствена е защитила правото си да остане тук завинаги, да ни приюти, погали и успокои. Да ни даде възможност да помислим спокойно и да продължим смело напред.

Нашата България е ограбена за пореден път и е пред поредната тежка национална катастрофа.Засега необявена. Скрита. Не и остава още дълго време живот за разлика от нас, които винаги може да дезертираме. Да заминем. Да я оставим. Тя не може да ни помоли да я защитим. Няма да го направи и сега. Нашата майка е достойна жена и не се моли на никого. Горда е. Достойна.

Когато няма изход, има избор! Бягството е позор, дързостта - слава. Няма да минем без буржуазно-демократична революция, макар и много закъсняла. Пропуснали сме някога във времето нашия исторически шанс за незабавна промяна. Историята на света не познава държава, която е заобиколила неизбежното. Има такъв ред и пред неговите правила трябва да се изправим. Ако трябва, ще полегнем завинаги. Както много преди нас. Нашият днешен избор ще реши бъдещето на поколенията след нас...

И този избор трябва да е само един. Напред!

Николай Марков