Българинът предпочете музеите и библиотеките пред киното и концертите през 2019 г.
Секция: КУЛТУРА
22 Май 2020 14:57
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Българинът предпочете музеите и библиотеките пред киното и концертите през 2019 г.

/КРОСС/ 160 самостоятелни музея са функционирали у нас към края на 2019 г. Това показват данните на Националния статистически институт.

По тематичен обхват 83 от тях са общи, а 77 - специализирани (вкл. художествени галерии).

През миналата година движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7 529 000 фондови единици и в сравнение с 2018 г. техният брой се увеличава със 110 000 (1.5%). Цифровизирани са 390 000 фондови единици, което е с 22 000 повече спрямо предходната година.

Посещенията в музеите през 2019 г. са 5 355 000. Съпоставени с 2018 г. се увеличават с 5.3%. Приблизително една пета от тях (1 027 000) са осъществени в дните със свободен вход. Регистрирано е намаление на посещенията на чужденци в музеите - с 20 000, или с 1.6% спрямо предходната година.

Общият персонал на музеите през 2019 г. е 3 406 души и се увеличава с 3.3% в сравнение с 2018 година.

През 2019 г. в музеите са използвани 1 577 компютъра за административни цели, 686 - за съхранение на бази данни, и 277 - за предоставяне на данни на посетителите.

През миналата година в действащите 74 театъра в страната са организирани 15 955 представления, посетени от 2 516 000 зрители, като спрямо 2018 г. представленията и посещенията се увеличават с 5.3%. Средният брой посетители на едно представление е 158 и остава непроменен спрямо предходната година.

Разпределението на театрите по вид и реализирани постановки през 2019 г. е следното:

 36 драматични театъра с 6 777 представления;

 22 куклени театъра с 5 638 представления;

 7 драматично-куклени театъра с 2 194 представления;

 7 оперни и балетни театъра с 1 017 представления;

 2 оперетни театъра с 329 представления.

През 2019 г. в страната са развивали дейност 52 музикални колектива - 5 филхармонии, 25 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 22 оркестъра. Представленията на тези колективи се увеличават със 7%, докато посещенията намаляват с 10.6% в сравнение с 2018 година.

Дружества, сдружения и музикални компании са организирали следните прояви през 2019 година:

 естрадни (поп, рок, фолк и др.) - 374 концерта, посетени от 226 200 души;

 фолклорни - 148 концерта, посетени от 98 600 души;

 камерни и симфонични - 126 концерта, посетени от 30 400 души.

През 2019 г. броят на библиотеките с фонд над 200 000 библиотечни единици остава непроменен спрямо предходната година (47). Общият им фонд се състои от 34 555 000 библиотечни документа - книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите - 55.1% (19 028 000), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) - 29.7% (10 257 000), и продължаващите издания - 15.3% (5 271 000).

Регистрираните читатели са 243 000, което е с 1.9% повече в сравнение с предходната година, докато посещенията се увеличават с 4.1% и достигат 4 751 000. Заетият библиотечен фонд е 6 542 000 библиотечни единици.

В Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" през 2019 г. има регистрирани 8 262 000 библиотечни документа, или с 69 000 повече в сравнение с предходната година. Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 11 932 000 библиотечни единици, като заетият библиотечен фонд в тях се увеличава с 29 000 (0.8%) в сравнение с 2018 година.

През 2019 г. са произведени общо 104 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, в това число 51 за киномрежата, 41 за телевизията. Дигитално са заснети 90.4% от филмите.

Произведените пълнометражни филми са 37 (22 игрални и 15 документални) и се увеличават със 7 (23.3%) спрямо предходната година.

Произведените късометражни и среднометражни филми са 67, от които 21 игрални (включително 7 сериала с общо 200 епизода), 33 документални и образователни и 10 анимационни.

В края на 2019 г. кината в страната са 74, а киноекраните - 237, като броят им се увеличава съответно с 5, и 11 спрямо 2018 година. Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 56.1% от всички прожекции и 62.3% от посещенията.

През 2019 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината намаляват с 9%, а посещенията - с 6.2%.

Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 22 със 140 000 прожекции, посетени от 2.5 млн. зрители. В столицата са функционирали 16 кина със 101 екрана, в които са прожектирани 2 338 филма.

През 2019 г. в страната са функционирали 82 регистрирани и лицензирани радиооператори, които са излъчили 721 400 часа радиопредавания, или с 0.8% (5 600 часа) по-малко в сравнение с 2018 година. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания - 54.7%, следван от новините (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) - 11.6%.

През 2019 г. в страната са функционирали 128 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 12 повече от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 855 700 часа, или с 15.2% повече в сравнение с 2018 година. Специализираните предавания са разпределени по часове, както следва:

- художествени предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) - 196 100 часа;

- музикални предавания -119 000 часа;

- новини (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) - 93 900 часа;

- реклами - 50 800 часа;

- образователни предавания - 10 500 часа.