/КРОСС/ В момента няма разговор за увеличаване на местните данъци и такси, каза пред "Хоризонт" Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ).

От една страна се реорганизират финансите вътре в общините, а от друга се търси подкрепата на държавата. Това не е тенденция само в България, в много страни правителствата отчитат, че местните власти трябва да бъдат подпомогнати след ситуацията с Covid-19, тъй като се очаква спад в местните приходи и през 2021, и 2022 година, защото икономиката тепърва навлиза в рецесия, обясни Георгиева.
Представително допитване за спада в общинските приходи и размера на извънредните разходи в кризисната ситуация, проведено от 1 до 10 май, дава картина как извънредното положение се е отразило върху общинските бюджети. Данните са събрани от 217 общини или 82% от всички общини в страната. База за сравнение е периодът 1 март - 30 април 2019 спрямо същия през тази година.

"За този период, двумесечен, спадът на собствените приходи на общините е 41%, което е значителен размер и голям спад за нас. Най-голям спад имаме от данъчните ни приходи - данъците върху недвижимите имоти, върху превозните средства и данъка за възмездно придобиване на имущество."

Не е анализиран спадът по категории данъкоплатци или кой е спрял да плаща. Резкият спад на постъпленията в общинските хазни е наблюдаван още с началото на извънредното положение от 13 март. Отложената във времето възможност да се ползва 5% отстъпка от края на април - до края на юни, също е изиграла своята роля за намаляването на общинските приходи. Така реалната картина ще стане ясна в началото на юли, но засега прогнозите не са оптимистични, подчерта Силвия Георгиева. „Не може да очакваме, че приходите ни ще се възстановят на нивото от миналата година и към края на месец юни."

Спадът е най-чувствителен в големите областни градове. Туристическите общини, които са били изследвани в отделна група, регистрират спад в собствените приходи от над 50%.

Много сериозен е отчетеният спад при такса битови отпадъци, която покрива разходите за чистота. „100 милиона е към 30 април спадът спрямо плановете, които са имали общините."

Към момента нито една от публичните услуги, предоставяни от общините, не е застрашена, увери председателят на НСОРБ. „Градовете и общините продължават да се чистят, улиците са осветени, текущите ремонти вървят, административните услуги се предоставят."

Спадът обаче ще се отрази върху инвестиционните програми на общините. В много общини вече се преразглеждат списъците за капиталови разходи за тази година, съобщи Силвия Георгиева.

Намалелите приходи на общините ще се отразят и върху съфинансирането на европроектите през тази година. Над 80 на сто от тези проекти са инвестиционни и продължават да дават работа на бизнеса и да генерират приходи в икономиката.

Общините имат 119 здравни заведения. 79 от общинските болници бяха определени със заповед на здравния министър да приемат болни от коронавирус, 2 900 са леглата за пациенти без усложнения, а 233 са за интензивни пациенти. Въпреки дефицитите в бюджетите си, след издаването на заповедта общините са отделили средства за преустройства в това отношение и закупуване на апаратура. „Справиха се в много кратки срокове, с помощта на дарители", отбеляза Силвия Георгиева.

„Тази криза показа, че общинските болници са крайно необходими. Те трябва да бъдат запазени, защото през тях минава масовото здравеопазване."