/КРОСС/ Когато Уди Алън е на 20, телевизионният сценарист Дани Саймън му преподава основните правила на комедията, най-важното от които гласи: „Винаги се доверявай на собствената си преценка, чуждото мнение няма значение“. Този урок режисьорът цитира в наскоро публикувания си мемоар „Apropos of Nothing“ („Без връзка с нищо“). Книгата и филмът на Алън „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ са повод за интервю на Хадли Фрийман от „Гардиън“ с режисьора, проведено по телефона. Филмът, който следващата седмица тръгва в няколко видеоплатформи във Великобритания, отново раздуха скандала между Уди Алън и членове на фамилията Фароу.

„Всичко, което кажа, звучи в мой интерес и все едно се защитавам, затова е най-добре да си продължавам по пътя и да работя“, казва режисьорът пред журналистката от „Гардиън“.

Алън е на 84, а „Един дъждовен ден..“ е 48-ият му филм. 49-ият вече е готов, това лято трябваше да започнат снимките на юбилейния 50, но коронавирусът попречи.

Някои днес познават по-добре същността на скандала около личността на Уди Алън, отколкото творчеството му, отбелязва Фрийман. През 1992 г. става ясно, че той поддържа интимна връзка със Сун-и Превин. Тогава режисьорът е на 57, а Сун-и на 21. Но не възрастта възмущава обществото, а фактът, че Превин е осиновена дъщеря на дългогодишната му партньорка Миа Фароу. След неизбежната раздяла Фароу го обвинява в сексуален тормоз над 7-годишната ѝ осиновена дъщеря Дилън. Освен това пред различни издания разказва подозренията си, че Алън е гей и освен това тормози сексуално и Сачел (друго тяхно осиновено дете, днес познат като Ронан Фароу).

„Мислех, че хората веднага ще го приемат за смешни глупости и никога не съм го взимал сериозно – споделя режисьорът. – Все едно да ме обвинят, че съм убил шестима души с картечница.“

През 90-те скандалът бе аферата на Алън с осиновената му дъщеря. През последното десетилетие обаче фокусът се измести към обвиненията в сексуален тормоз. Дилън и Ронан Фароу публично застанаха против него, Сун-и и Моузес Фароу (четвъртото осиновено дете в семейството) подкрепиха Алън. Ронан поведе медийна битка с него, която ескалира в статия от 2016 г., в която той обвини медиите, че дават трибуна на Алън само защото никога не е бил обвиняем.

Днес обаче времената не са като през 1992 г. и името на режисьора се поставя в една категория с доказани сексуални престъпници като Харви Уайнстийн и Бил Козби, и двамата признати за виновни за редица случаи, простиращи се години назад. Но за разлика от тях, припомня Фрийман, Алън няма нито едно повдигнато обвинение в съда, въпреки двете независими разследвания. На въпроса защо не съди „Ню Йорк Таймс“, където е определен като „чудовище“, той казва:

„Нямам никаква изгода от това. Наистина ли искам да бъда храна за таблоидите в продължение на две години и да заведа дело? И наистина ли ми пука?“.

През март пак Ронан Фароу се намеси и обвини издателство „Хашет“ в лицемерие, защото се канят да публикуват мемоарите на Алън, а месеци преди това са публикували негова книга с обвинения към баща му. Издателската къща се отказа да издаде мемоара.

Години след обвиненията актьори, снимали се във филми на Алън, публично изказаха съжалението си, че са работили с него. Сред тях са Колин Фърт, Грета Геруиг, Мира Сорвино, Ребека Хол… Малцината, които го защитиха, бяха Лари Дейвид, Даян Кийтън, Алек Болдуин, Алън Алда и Скарлет Йохансон.

Един от отреклите се от него бе и Тимоти Шаламе, звездата в „Един дъждовен ден в Ню Йорк“. В книгата обаче Алън разказва интересна история:

„Тимоти след това [след края на снимките на „Един дъждовен ден в Ню Йорк“] публично заяви, че съжалява, че е работил с мен и ще дари хонорара си за благотворителност. Но се закле пред сестра ми, „че е трябвало да го направи, защото бе номиниран за „Оскар“ за „Назови ме с твоето име“ и той и агентът му смятали, че ако се отрече от мен, има по-голям шанс да спечели“.

Като доказателство за невинността си дава и хората, запознати отблизо със семейството му, като бавачката Моника Томпсън. Тя два пъти потвърждава, че Миа се е опитала да я изнуди да подкрепи нейната версия, и твърди, че Алън „винаги е бил по-добрият родител и всичко, което Фароу казва за него, не е вярно“.

Но фактите, казва режисьорът, нямат значение. Въпреки това Фрийман ги припомня – през 1992 г. лекари от два независими екипа потвърждават, че не са открили следи от физически или сексуален тормоз по тялото на Дилън.

Джон Левентал, лекарят, който провежда разследването в болницата „Йейл Ню Хевън“, дори казва, че разказът на Дилън звучи като да е репетиран предварително и в документа след проверката изказва хипотезата, че „тя е била научена или най-малкото повлияна от майка си“.

Източници, близки до семейство Фароу, защитават тезата, че Левентал дори не е разговарял с Дилън. Според докладите обаче Дилън е разговаряла с лекарите девет пъти за шест месеца, на срещите са присъствали и двама служители на социалните служби.

Близо 30 години след тази история, в обществото се разпространяват различни версии на случая. Една от теориите е, че Алън се е подложил на терапия, защото изпитвал сексуални влечения към Дилън, още когато тя била бебе.

„Това е пълна измислица, като космически кораб да кацне в Ню Йорк“, отговаря режисьорът.

Сюзън Коутс, психоложка на Сачел и Дилън, както и Нанси Шулц, терапевт на Дилън, казват, че не вярват Алън да я е тормозил. И двете потвърждават, че връзката между двамата била особено силна, но като между баща и дъщеря, не и романтична.

Сун-и днес е на 49 г. и от 28 е заедно с Алън. Двамата имат две дъщери – Бечет, на 23, и Манзи, на 20. Но дължината на връзката за мнозина не оправдава съществуването ѝ, напротив – припомня им греха на режисьора. В същата година, в която Алън и Фароу спорят за попечителските права, Джери Зайнфелд започва връзка със 17-годишна, припомня Фрийман. Но понеже аферата им е краткотрайна, днес никой не го обвинява.

Но има ли част от Алън, която смята, че той сам е виновен за всичко, което му се е случило от 1992 г. насам?

„Не, и ще ви кажа защо – отвръща той. – Осъзнах, че връзката ми със Сун-и има драматичен ефект и не е обикновена: човек може да критикува дали е правилно, подходящо или не, разбирам това. Но тези фалшиви обвинения, които нараниха психиката на Ронан и Дилън… Не мисля дори за секунда, че аз съм ги предизвикал.“

В „Един дъждовен ден…“ една от сюжетните линии е за режисьор на средна възраст (Лив Шрайбър), който копнее по колежанка (Ел Фанинг). Предвид това какво смятат хората за него днес, пита журналистката, не е ли обмислял да промени сюжета?

„Не, дори за секунда. Достатъчно трудно е да си позволя добра шега в тази ситуация – това ме притеснява, останалото не е важно“, коментира режисьорът.

И докато в мемоара му историята е предадена с тъга и от време на време гняв, по време на интервюто Алън запазва „премерено спокойствие“.

„От тази гледна точка не ме е яд – споделя той, когато Фрийман изтъква наблюденията си. – Яд ме е, че ми бе отнета възможността да гледам как растат децата ми, яд ме е на това, което се случи на Ронан и Дилън. Не съм казал и думичка на децата си повече от 25 години, те са отгледани да мислят най-лошото за мен. Така че, разбира се, бях гневен. Но професионално не пострадах.“

Последното твърдение обаче не е вярно. Дори да оставим настрана десетките актьори, които отказват да работят с него, „Амазон“ прекрати предсрочно договора си с режисьора за четири филма. Първият от тях беше „Един дъждовен ден“, студиото дори отказа разпространението му и след време върна правата на Алън след изказването му, че трябва да бъде поставен на постер за #MeToo, защото е работил със стотици жени и нито една от тях не се е оплакала от неподходящо поведение. Филмът бе показан в Европа, но и до днес няма разпространител за САЩ.